Десислава Танева: Макар и закъсняла, дискусията за нова регулация на поземлените отношения трябва да се състои

Десислава Танева
21.07.2017 / 13:08

Десислава Танева, председател на парламентарната комисия по земеделието и храните, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: За необходимостта от нова регулация на поземлените отношения, която да регламентира ползването на земите от земеделските производители за земеделски цели, разговаряме с Десислава Танева, председател на парламентарната комисия по земеделието и храните. Г-жо Танева, какви процеси обуславят необходимостта от нова регулация на поземлените отношения – както у нас, така и в Европейския съюз?

Десислава Танева: Тази тема за необходимостта от предприемане на мерки за регулиране на поземлените отношения в посока така, че земеделската земя да бъде за земеделските стопанства и за земеделските нужди, е провокирана от всички държави – членки на ЕС, включително старите страни членки. И може би в последните две години има инициирани няколко дебата на ниво Европейски парламент и по инициатива на отделни депутати, включително и след публикувания доклад, който е от края на април тази година на Европейския парламент. Доклад относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС или как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Има проведена и среща в ЕК и по повод стартирали или предстоящи да стартират наказателни процедури срещу 6 страни – членки на ЕС, за въведени регулации. Така че този дебат е повдигнат. Той става особено актуален и във връзка с навечерието и предстоящия същински дебат за промените в новата Обща селскостопанска политика след 2020 г., тъй като това са два взаимно свързани процеса. Да, в България тази тема нашумя във връзка с качения за обществено обсъждане на www.strategy.bg Закон за изменението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Но поводът този дебат да започне е много по-отдавна и с много ясно структурирани проблеми със земеползването в целия ЕС. А именно: концентрацията, свръх концентрацията на земеделски земи в мултинационални компании, някои от тях и не земеделски производители. Това е довело до драстично увеличение и на цените на земеделската земя, и на цените на арендата. И цената на арендата вече не се определя по логиката на доходността, която от земеделското стопанство може да се генерира, а по-високо. Което е предпоставка за риск при започване на земеделска дейност. Затруднен достъп на младите земеделски производители и на семейните ферми до земеделска земя. Остаряло законодателство в областта на поземлените отношения, които на практика не само не предотвратяват, а стимулират търговията на земеделска земя със спекулативна цел и генериране на доход. А земеделската земя е ограничен ресурс. Тя не може да се разширява, напротив, тя намалява вследствие на урбанизация, на инфраструктурни проекти и всичко, което служи за подобряване на живота на хората. И в този смисъл е много ясна изразена обществената необходимост към земеделската земя да се погледне като към природен ресурс и регулацията й за управление, включително разпореждане, да бъде направена по начин, който оценява, че това е ограничен, невъзстановим природен ресурс на всяка страна членка. Тук говоря за проблеми, които са установени за целия ЕС, и старите страни членки. И както вече в началото обясних, в Източна Европа те са още по-ясно изразени тези проблеми. Последните две страни членки, които се присъединяваме, България и Румъния, през 2007 г., сме и с най-либералните режими на управление на поземлената собственост. Докато в старите страни членки има въведени определен тип ограничения, които са приети от европейските власти за допустими. И те са най-различни: като предимство за земеделските стопани при изкупуване, като даване на разрешение изобщо за придобиване на сделка, като максимален таван или обем на покупка на земеделска земя, като изискване за местна регистрация в съответното местно населено място, като изискване за земеделска квалификация, за да придобиеш земеделска земя. Давам някои от примерите, те са много. У нас и в Румъния, разбира се, и в страните членки не са приложени дори такива ограничения. И всичко това, което е валидно за целия ЕС , и за старите страни членки, които самите те го поставят като тема, в страните от Източна Европа, особено при нас тези негативни тенденции са по-ясно изразени. Те не отговарят и на обществената нагласа относно управлението на поземления фонд в страната. Затова смятам, че такива промени са необходими и те безспорно трябва да се направят с много широк обществен дебат. И най-вече необходима е такава посока на промяна на ниво ЕС. Иначе безспорно ние трябва да изпълняваме стриктно, ние сме пълноправен член на ЕС, ние се борим за изравнени субсидии, ние се борим за запазване на бюджета за следващия програмен период. И, разбира се, трябва да се борим за еднаква, абсолютно еднаква законова регулация за управлението на поземления фонд, която е предпоставка, за да се осигури и равнопоставеността на всяка страна членка и нейните земеделски стопани на общия пазар.

Водещ: Госпожо Танева, вашите опоненти ще ви кажат, че такава нова регламентация ще доведе до отпадане на ограничения за закупуване на земеделска земя…

Десислава Танева: Не, точно това обяснявам.

Водещ: И затова искам да ви попитам, това така ли е, или те са в грешка?

Десислава Танева: Точно обратното е, това искам да обясня. Освен това докладът, който е приет на ниво Европейски парламент, го има на страницата на Европейския парламент и всеки може да се запознае с него, има го на всички езици на всички страни. Очакваме през есента да излезе комюнике на комисията, т.нар. наръчник с критерии, които европейските власти ще сметнат, че са допустими за прилагане в националните законодателства. Всички тези критерии или този наръчник за критерии за ограничаване на търговията в посоката, в която досега си говорихме. А именно посоката е за запазване на земеделската земя за земеделски нужди, за земеделски производители и спиране на свръхконцентрацията на земеделски земи на практика във финансови мултинационални компании, чийто интерес е генериране на финансов доход. А той идва от земеделското производство. В същото време най-големият пакет субсидии от вноските на европейските данъкоплатци, включително и на българските, отиват за земеделие. Така че в това има ясно противоречие. Проблемът е много дълбок. Той не се заключава в един закон за изменение, който е мотивиран единствено от това да няма близо 1 милион евро санкция с отпадането на един член, а въпросът е дали той ще остане в този вид, дали ще се допълни и с колко още ограничения, зависи от тази комуникация и на ниво ЕС как ще приключи. Тя е в генезиса си най-важната. Защото всяка от страните членки, и стари, и нови, има проблеми, за които си говорихме. При новите страни ситуацията е още по-тежка. Всяка от страните членки е поставила въпроса за такава регулация. Там има препоръки към комисията, може подробно да се запознаете в този доклад. И създаване на обсерватория, и регулаторен орган, и изключване на земеделската земя като стоков ресурс от финансовите спекулации. Много предложения, включително и за допълнителни ограничения и за начин, по който директните плащания да се разпределят не по досегашния начин. Което мотивира също между другото тази свръхконцентрация и интереса към земеделската земя от финансова гледна точка. И този дебат трябва да е много задълбочен. То не е въпрос на, пак казвам, повърхностно четене, тълкуване, говорене и прочее. Но доброто е, че има такъв дебат започнат, и то на ниво ЕС. Ние просто трябва да положим обединени усилия всички политически сили такива критерии максимално възможно да се наложат в нашата страна, както и в другите страни. Пак казвам, ние трябва да сме равнопоставени, земеделската земя да не бъде стоков ресурс за финансови спекулации. И тя да бъде достъпна за младите земеделски стопанства, за семейните земеделски стопанства, които на практика осигуряват социалния живот в селските райони. 2,9 млрд. евро е бюджетът на Програмата за развитие на селските райони, която разпределя ресурс в селските райони с предимство, включително за публични бенефициенти селските общини. За какво ние да подобряваме и да се дават субсидии и такива средства за подобряване на живота в селските райони, ако основният поминък, който е в тези райони, на практика бъде компрометиран за местната общност поради затруднен достъп до земеделска земя. Проблем, който е установен във всяка от страните членки. Доволна съм, че този дебат и от самите страни членки върви в тази дискусия, макар и бавна, такава е скоростта. И се надявам, че това ще донесе само положителни промени, особено и в аспекта на новата ОСП след 2020 г. и в посока национално законодателство, което трябва да бъде значително осъвременено, синхронизирано и с националните парламенти, разбира се, синхронизирано и с европейските институции. Такова, каквото отговоря на обществената необходимост към момента. А тя е различна от това, която е била преди 20 години.

Водещ: Много ви благодаря и за времето, което ни отделихте, и за този анализ. Съвсем кратък отговор: не се ли закъснява с новата регулация? Няма ли да се получи: който взел – взел.

Десислава Танева: Тя е закъсняла много отдавна. Но това, че е закъсняла, не означава, че не трябва да я има, не означава, че трябва да спре, и ще съм доволна, ако тя не се ползва за политически цели. Защото въпросът е много сериозен, проблемите са много сериозни и те ще стават все по-сериозни, ако не се направят съответните промени. Изцяло.

 
 

Copyright © 2008-2017 ПП ГЕРБ - Сливен | RSS емисия | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев