Общините ще могат да предоставят пряко социални услуги и чрез общински юридически лица, предвиждат приетите на първо четене от парламента промени в Закона за социалното подпомагане. Вносител е Министерският съвет.

Според текстовете правото на социални услуги се определя чрез нуждата от подкрепа с цел социално включване и гарантиране на независим живот, въз основа на оценка на потребностите. При предоставяне на социални помощи и социални услуги не се допуска пряка или непряка дискриминация по пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние. Утвърждаването на кандидатите за приемно семейство се извършва от Комисията по приемна грижа, която се създава към регионалната дирекция за социално подпомагане, записаха депутатите. Регионалната дирекция поддържа регистър на утвърдените приемни семейства. Приемното семейство може да бъде и професионално, като в този случай то трябва да притежава и допълнителна квалификация за отглеждане на деца, и да сключи договор с доставчик на социална услуга "приемна грижа". Условията и редът за заплащане на професионалното приемно семейство се определят с правилника за прилагане на закона. Предвижда се Агенцията за социално подпомагане чрез регионалните дирекции да поддържа регистри на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, на осиновяващи при условията на пълно осиновяване и на утвърдените приемни семейства. Социалните услуги за деца са безплатни, когато се извършват в рамките на делегирани от държавата дейности, освен в случаите, когато заплащане е предвидено в закон.

Член на семейството на чужденец от Европейския съюз, който сам не е гражданин на съюза, влиза на територията на България с валиден паспорт и виза, когато такава се изисква. Това приеха на второ четене депутатите с промени в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Визата се издава при условия и по ред, определени от правителството , без заплащане на такси за обработването на документите и издаването й. Отказът за виза, анулирането или отмяната се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административно-процесуалния кодекс. Член на семейството на гражданин на ЕС, който не е гражданин на Съюза, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок от 5 години в България заедно с гражданин на ЕС. До влизането в сила на акт на правителството, с който се утвърждават образците на картата за пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС, който е продължително или постоянно пребиваващ, и е упражнил правото си на свободно придвижване, се прилагат досегашните образци. Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и членовете на семействата на научни работници, като продължителността на валидност на разрешението е съобразена със срока на разрешението за пребиваване, издадено на научния работник. Чужденец, който е приет като научен работник в друга държава член на ЕС, може да извършва част от своите научни изследвания в България. Самоличността на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства при пребиваване в страната ни се установява с лична карта или паспорт.

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за Комисията за финансов надзор, внесени от Министерския съвет. С измененията се въвежда задължението за сътрудничество и предоставяне на информация от националния надзорен орган на европейските надзорни органи, Европейския съвет за системен риск и на Европейската комисия. Предвижда се и задължение за КФН да разкрива на европейските надзорни органи и на Европейския съвет за системен риск информация, представляваща професионална тайна, когато тя е необходима за изпълнение на техните функции. КФН може да поиска намесата на Европейския орган за ценни книжа и пазари за постигане на съгласие между комисията и надзорен орган от друга държава-членка при решаването на процедурен въпрос или въпрос по същество при прилагането на акт на европейско ниво. Със законопроекта се изменя и Кодексът за застраховането във връзка с присъединяването на националното бюро на Сърбия към Многостранното споразумение между националните бюра на застрахователите на държавите-членки на Европейското икономическо пространство, считано от 1 януари 2012 г.

Парламентът ратифицира Изменение 2 към Финансовия договор между България и Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ по проект Дунав мост и Изменение 1 към Финансовия договор между страната и ЕИБ – по проект Дунав мост-Б. Измененията са подписани във връзка с изтичането на сроковете за ползване на средствата по посочените договори за финансиране на проекта "Мост на река Дунав при Видин-Калафат (България-Румъния)" и поради възникналата необходимост от удължаване на тези срокове до края на 2012 г. Измененията предвиждат компенсиране погасяването на бъдещите траншове от заемите, поради това, че ЕИБ е поставила условие за запазването на крайните срокове за изплащане на заемите. Удължаването на финансовите договори се налага поради усложнената и продължителна подготвителна фаза на проекта, както и поради закъснението по графиците за строителство, дължащо се на липса на нарочна регулация за строителството в граничния район. С двата финансови договора ЕИБ предоставя кредити в размер 70 млн. евро за съфинансиране на проектните и строителните работи на новия мост. Общата стойност на неизтеглените към момента средства от финансирането от банката възлиза на 29 500 000 евро, или 42 на сто от договорените кредити.