ОСНОВНА ЦЕЛ И ОТГОВОРНОСТ НА ПП ГЕРБ - НАСЪРЧАВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ, ПОВИШАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА И ПОВИШАВАНЕ НА ДОХОДИТЕ

1. Финансови и икономически цели – консолидация на фискалната позиция, намаляване на ролята на държавата под 40% от БВП, повишаване на динамиката на икономиката и на жизнения стандарт

2. Социални цели – повишаване качеството на живот на българските граждани. Близо 11 млрд. лева са похарчени през 2011 г. за социалните функции на държавата (14.2% от БВП) и няма съществено подобрение на качеството на живот. Ако системите не се реформират, тези разходи само ще нарастват, изоставащо от резултатите. Вместо това трябва да се създадат условия за откриване на работни места, които да създават богатство за всички. Работа и по-специално работа създаваща добавена стойност, вместо помощи за безработица и субсидирана заетост са целите на правителството.

3. Преориентация на българската икономика – под 0.5 млн. българи работят в сектори с голяма добавена стойност. Правителствената политика трябва да спомогне за създаването на поне още толкова качествени работни места и осигуряването на работна сила за тях. Развитието на България трябва да е насочено и към силна експортна ориентация и международно коопериране във високотехнологични стоки и услуги. Затова и трябва максимално да използваме потенциала на Общия европейски пазар и да подпомагаме всяка политическа инициатива, която засилва експортния потенциал на Съюза.

Целите ще бъдат постигнати само чрез изпреварващ растеж базиран на

• експортно-ориентирани сектори и

• развитие на иновационния потенциал на България.

Конкретни политики като инструменти за постигане на социално-икономическите си цели:

1. Оптимално съчетание на експортно-ориентирани сектори с конкурентни предимства и сектори с висока добавена стойност, които искаме да развием. Българската икономика не може да бъде еднакво добра в производството на всяка една стока и услуга. Имаме значителен потенциал в:

• Информационните технологии и Електрониката

• Земеделието и хранително-вкусовата промишленост

• Химическата промишленост

• Логистика и транспорт

• Туризъм - целогодишен, Културно - исторически, балнео и спа

• Здравеопазването, вкл. здравен туризъм;

Основен двигател на растежа фирмите с експортна ориентация поради високата им рентабилност и добра международна позиция,

Те са и особено подходящи за генериране на експортен потенциал на българската икономика.

Фирмите с експортен профил са едва 14% от всички предприятия, но те генерират 30% от всички приходи.

2. Развитие на малките и средни предприятия.

Те генерират повече от половината БВП на страната и осигуряват над 76% от заетостта в икономиката. Типичната българската фирма е микрофирма от двама човека (точно като в ЕС). МСП са и най-динамичните и иновативни единици в една икономика.

Дори в най-тежки периоди на криза микропредприятията отбелязват ръст на заетостта (през 2009 г. – с 11%).

Голям проблем пред малките и средни предприятия е асиметрията на пазарна власт при договориране с по-големи купувачи или доставчици. Това може да бъде решено както нормативно (и в момента се разглеждат промени в Закона за защита на конкуренцията), но и чрез насърчаване на сдружаването между тях, особено в рамките на индустриални клъстери. Положителен пример в тази посока е съюзът „Произведено в България“.

КАК :

• Законодателни мерки да насърчават малките и средни предприятия. Те трябва да имат насърчителен ефект без да са риск за фискалната рамка ( да не водят до увеличаване на дефицита)

• Подобряване на бизнес средата и административна реформа - чрез електронното управление и електронни услуги

• Административна реформа, която да подобри координацията в работата на държавната администрация

3. Подобряване на качеството и насочеността на образованието и развитие на иновационния потенциал.

Ориентиране на образованието към обслужване на реалните нужди на икономиката, което означава активна ангажираност на бизнеса при определяне на държаната поръчка за определени специалности и ангажирането му по-активно с професионалното образование.

ЗАЩО В момента едва 20% от българските студенти се обучават в технически и инженерни специалности. Този брой е изключително нисък предвид, че иновационното търсене на труд е насочено именно и почти единствено към тях.

КАК : Структурата на държавна поръчка към университетите трябва да бъде променена така, че да отговори на тази нова реалност и на нуждите на бизнеса.

Инвестициите в иновации трябва да бъдат по-целенасочени

ВАЖНО : България не може да си позволи да провежда скъпоструващи фундаментални научни изследвания, но може да си позволи да насърчава включването на български учени във международни изследвания, за да подържа нивото на фундаменталните науки в страната.

КАК

• Университетите и институтите трябва да бъдат насочени към приложни изследвания или към такива, които адаптират външни открития за употреба в страната, което и ще засили връзката между науката и пазара.

• Фонд „Научни изследвания“ може да бъде силен инструмент в тази посока. Засилване на научния капацитет означава и по-високи доходи за учените – нещо, което може да стане само след реформа в сектора.

4. Макроикономическата среда да остане стабилна независимо от случващото се в Еврозоната.

ЗАЩО: По капиталова адекватност и ликвидност банковата ни система е значително над средните нива в ЕС. Допълнителна стабилност дава и фактът, че огромната част от набраният ресурс идва от вътрешния пазар. Валутният борд е стожер на стабилността, като покритието на парите в обръщение традиционно ги надхвърля значително.

КАК: Разумната фискална политика на правителството ще гарантира устойчивост на публичните финанси и сигурност в международните инвеститори. Увеличението на кредитния рейтинг на България по време на криза е една своеобразна атестация за качеството на финансовото управление в страната.

Актуални въпроси

• Сребърният фонд

• Рефинансирането на дълга

• Влизането в Еврозоната

• Насърчаване на кредитирането и специално бизнес кредитирането

Това конкретни теми, които трябва да се обсъждат предварително, за да се вземе най-доброто решение.

Важни теми:

• Развитие на енергийните проекти с цел диверсификация на източниците

• Реализиране програмата за Енергийна ефективност

• Търсене на нови възможности като шистов газ само след гаранции за безопасност за природата и населението

Икономическите цели не изчерпват ангажиментите на правителството, то трябва да гарантира социалната сигурност на гражданите.

КАК

• Гарантиране на правовия ред в държавата и целенасочени усилия в борбата с престъпността и корупцията. Правителството е силно ангажирано и с приемането на България в Шенгенското пространство.

• Продължаване на реформата в съдебната система и подобряване на действащата нормативна уредба. Народното събрание работи усилено за подобряване на действащото законодателство, като само до настоящия момент са внесени над 730 закона – нови и ЗИД.

ПП ГЕРБ Към момента не е необходима промяна в Конституцията

• Заедно с реформите в социалните системи - пенсионна и здравноосигурителна, ще бъде осигурена и по-висока социална сигурност за българските граждани.

• Грижа за околната среда и акцент върху зеления растеж и устойчивото развитие. Предпазливата позиция на правителството по големи енергийни проекти като Бургас-Александруполис и евентуалния добив на шистов газ на територията на страната подчертават ангажимента към опазване на природата.

• Засилване на международното сътрудничество и ролята на България като важен регионален геополитически център и уважаван член на ЕС и НАТО

Националният план за развитие (НПР) България 2020 може да се превърне в общ политически проект на страната, който консенсусно да очертае дългосрочните приоритети. За това ще спомогнат широките консултации и диалогичното търсене на решения.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Общи позиции с ПРЕЗИДЕНТА

• Стратегията България 2020 ще бъде използвана и като основен инструмент за програмиране на европейските фондове, което само подчертава нуждата от широко политическо съгласие по дългосрочните национални цели.

• По стратегията ПП ГЕРБ е готова да обсъжда при Президента България 2020 за постигане на консенсус по националното развитие.

• ПП ГЕРБ препоръчва практиките на политически консултации по националните приоритети при Президента, по които се търси политически консенсус да станат регулярна практика