Диан Червенкондев е роден през 1971 г. в Сливен

По професия е икономист

Владее английски и руски

От април 2012 г. е зам.-председател на икономическата комисия в НС

През последните дни сливенският депутат е неизменно на телевизионния екран. Той се оказа водещата фигура на ГЕРБ по въпросите за АЕЦ „Белене” и шистовия газ, чиято комисия оглави. Днес ви предлагаме интеввюто на Диан Червенкондев, дадено пред вестник „Монитор”.

Г-н Червенкондев, имате ли вече по-подробна информация за фирмата, проявила интерес да инвестира в изграждането на АЕЦ „Белене”?

- Засега разполагаме с информацията, оповестена преди дни в Народното събрание. Те се представиха като американски инвестиционен фонд, създаващ проектна компания за придобиването и реализацията на АЕЦ „Белене”, която ще бъде консорциум от множество уважавани фирми. Според декларацията им пред икономическата комисия на парламента те имат многогодишен опит в проекти, свързани с ядрената енергетика. Българските служби работят и проучват инвеститора и ще се провери всичко.

- Дали ще има други условия пред инвеститора освен вече поставените от наша страна? Някои от заявените няма ли да отпаднат?

- По време на предстоящия дебат в Народното събрание тази седмица ще бъдат потвърдени или не въпросните условия. Ако бъдат потвърдени от парламента, те стават задължителни ограничителни условия във воденето на преговори с потенциалния инвеститор. Дали ще има допълнителни условия от българска страна, зависи от дебата в пленарната зала. Считам, че вече обявените 8 условия са достатъчно обективни и защитават националните интереси, както и степента на ядрения риск, който тепърва ще се поема и оценява от страна на потенциалния инвеститор.

Държавата няма да се ангажира допълнително с финансови средства или задължителни договори за изкупуване на произвежданото електричеството от бъдещата централа.

- Последните 2 условия ли са най-важните? И на тях ли държим най-много?

- Наистина в момента те са най-важните, защото бяха основните, които препъваха реализацията на проекта. Липсата на средства в НЕК и държавния бюджет не дадоха възможност за изграждане на АЕЦ „Белене” със собствени средства. По оценка на HSBC за целта бяха необходими около 21 млрд. лв., а държавата ни с такива пари не разполага.

Досега всички компании, заявили инвеститорски интерес, са поставяли условия за държавни гаранции по проекта и задължително изкупуване на електроенергията. Подобно на ангажиментите, поети от държавата за ТЕЦ „Марица Изток-1”, ТЕЦ „Марица Изток-3”, възобновяемите източници, увеличаващо рисковете от поскъпване на тока.

- Въпросните 200 млн. евро кога ще бъдат получени като гаранция - след евентуално споразумение с кабинета или преди започване на преговорите?

- Сумата от 200 милиона е гаранция за участие в преговорите. Когато една фирма иска да вземе обществена поръчка или да приватизира държавна собственост, тя още с подаването на офертата, внася гаранции или представя банкова гаранция. За компания, която иска да реализира най-големия инвестиционен проект на България за последните десетилетия, е задължително да покаже и най-големи гаранции за своите възможности.

- Как ще отговорите на обвиненията, че появата на инвеститора съвпада с момента, когато на преден план излиза проблемът с референдума за съживяване на проекта „Белене”?

- Проблемът с референдума е само и единствено проблем на БСП. Те са в панически страх. Появата на инвеститора показва, че българското правителство не е спало и в момента, когато има реален инвеститорски интерес, то започва да действа. През изминалите 3 години и половина ние нямахме такъв интерес.

При управлението на БСП и тройната коалиция също нямаше инвеститорски интерес. Сега вече има такъв и той обезсмисля техния референдум. Често в икономическата комисия на парламента те се държаха като хора, неподкрепящи проекта. Референдумът за АЕЦ „Белене” е един политически акт, за празно говорене без конкретика и търсене на добър краен резултат и построяването на централата.

И в момента на появата на инвеститор дано има и друг, който показва готовността си да реализира проекта, те започват да се сърдят как можело да идва който и да било в Народното събрание. Според мен те трябваше да са максимално щастливи и да се радват и да благодарят, че сме достатъчно открити и се държим конструктивно.

- Има ли шанс бъдещата втора атомна да бъде изцяло частна?

- Единственият шанс да бъде изградена централата е да има частен инвеститор. Засега държавата няма пари. С осмата точка от проекторешението за даване на мандат на правителството за водене на преговорите ние си запазваме възможността държавата да придобие дял от новата проектна компания и АЕЦ-а по номинал, не по търговска стойност с някакво бъдещо оскъпяване. Всичко останало е въпрос на реални възможности на хазната.

- Как ще бъде оценена стойността на съществуващата площадка край Белене?

- Действително тя е актив към проекта за изграждане на атомната централа и ще се остойностява от експерти. След това тази собственост може да се продава или апортира. Във втория случай България ще запази дял от проекта, адекватен на апорта. За това в първата точка на проекторешението на парламента е записано, че цената трябва да бъде не по-малка от вложените досега средства от държавата по проекта. Всички други активи също ще бъдат изчислени.

- Евентуално изцяло частна собственост на бъдещата АЕЦ няма ли да създаде проблеми с регулаторните органи на ЕС? Може те да се опасяват, че собственикът е неясен и е от държава извън общността?

- В доста страни в Европа има частни ядрени централи и проекти за изграждането им. Всичко е въпрос на преценка на бизнес рисковете.

Анализът на консултантите от HSBC показа, че за района на Балканите ще има търсене на електроенергия в следващите 20 години. Не се знае обаче на каква цена ще излиза токът от бъдещата централа. Затова основното ни условие е държавата да не се задължава да изкупува тази енергия на някаква фиксирана минимална цена, а тя да се продава на свободния пазар.

Изчисленията на HSBC сочат, че токът би струвал около 140-150 лв. за мегават час, почти колкото енергията от възобновяемите източници. В момента електричеството от ветрогенераторите се изкупува по 130-140 лв. за мегават час, от слънчевите панели – по 160 лв. Именно заради тези разчети на консултанта бяхме длъжни да бъдем внимателни. Още повече че няма осигурен пазар на енергията и това носи риск от огромни загуби за българските данъкоплатци.

- Появата на инвеститора ще спомогне ли за оттегляне на руския иск срещу България за 1 млрд. евро?

- Основната цел на руснаците винаги е била да продават своите ядрени проекти в чужбина. Всички проучвания показват, че техните реактори са достатъчно надеждни и отговарят на най-новите стандарти за оценка на ядрения риск за този вид съоръжения. Основната им претенция е, че ние не си изпълняваме договора и те не могат да си продадат реакторите и ни губят като клиенти. Сега появата на инвеститор би трябвало да ги успокои и те да са доволни, че не губят възможността да реализират първия си ядрен проект в рамките на ЕС.

- Изискванията на ЕС предвиждат отработеното ядрено горива да не напуска територията на Евросъюза. Една втора ядрена мощност няма ли да създаде екологични проблеми за България, която има малка територия?

- В бъдещите разговори между Националната електрическа компания (НЕК) и инвеститора от него ще се иска той да поеме изцяло и за своя сметка съхранението на отработеното ядрено гориво. Същото се отнася и за реакторите след изтичане на 60-годишния им експлоатационен срок. Инвеститорът трябва добре си направи сметката.

- На какво се дължат проблемите с производителите на екоенергия?

- Наистина в момента сме затрупани от искания за изслушвания от страна на браншови организации на производители на „зелена” енергия, както и от дипломати. Въпросът ще се разисква от бъдещата парламентарна комисия, която ще наблюдава дейността на ДКЕВР.

От енергийния регулатор са спазили закона и са въвели временна такса за присъединяване.

- Според вас нужни ли са промени в Закона за ВЕИ, за да няма повече подобни проблеми?

- Наистина ние първо трябва да вникнем в детайли на проблема в регулацията на отношенията между производители, преносната компания и потребителите. След анализа му, ако е необходимо, ще бъдат направени законови промени, за да може пазарът да е по-предвидим да не възникват такива проблеми. Задължително преди това ще чуем мнението на всички засегнати страни.

- Ще има ли нормативни промени, засягащи топлофикациите и отношенията им с потребителите?

- Всички промени, по които работим в момента в тази насока, имат цел да защитят интересите на потребителите. Едновременно с това трябва да се имат предвид и интересите на доставчиците на топлинна енергия.

Преди време направихме обсъждания и поканихме потребителските организации и поискахме от тях конкретни становища. Всички от тях имаха разнопосочни мнения. Ние предлагахме добри практики на отношения между абонати и топлофикационни дружества в различни градове на страната. Оказа се, че на местата с ежемесечно отчитане на консумацията на топлинна енергия хората плащат много по-малки сметки. И потребителите са по-доволни и има добра събираемост на сметките. Моята идея е да се въведе задължително ежемесечно отчитане. Друго мое предложение е да се въведе един период, след който да се въведе и дистанционно отчитане на всички абонати. Така ще се повиши точността на отчетите, няма да има изравнителни сметки и по-лесно ще се хващат кражбите на топлоенергия между съседите.

- Кога се очаква предлаганите промени да бъдат обсъждани в парламента?

- Работи се по текстовете и е въпрос на седмици това да стане.