60 процента от публичните инвестиции в България, по данни за 2011 г., се правят с европейски пари и две трети от икономическия ни растеж е в резултат на европейските фондове. Това каза в Сливен кандидатът за народен представител от ПП ГЕРБ Томислав Дончев. Той се срещна с представители на бизнеса и неправителствения сектор по покана на водача на листата на ГЕРБ в Сливен Десислава Танева. Томислав Дончев каза още, че за една малка и бедна държава като България европейските фондове са мотора на икономически растеж.

„През последните три години и половина европейските пари се превърнаха в реалност. Най-вече за публична инфраструктура, следвана от сектора по земеделие и по отношение на бизнеса. Добрата новина е, че от 6,9 млрд евро без национално съфинансиране, по оперативните програми отиваме на 7,2 млрд евро след проведените преговори за новия програмен период през февруари”, каза Дончев. Той коментира, че след отхвърлянето на бюджета от Европейския парламент, има опасност от забавяне на следващия програмен период. Няма вероятност обаче България да получи по-малко пари.

Според Дончев, най-добрият сценарий е настоящия програмен период, чийто срок за договаряне е 2013, а за плащане – 2015 г., да се застъпи със следващия. „Така ще имаме две силни години, където ще се плаща от двата програмни периода. Това ще е най-големият ускорител на развитието на България”.

На въпрос какво да очаква бизнеса за следващия програмен период, Дончев отговори, че голяма чат от средствата ще бъдат предназначени за публични проекти. Очаква се програма Конкурентноспособност да е за 3 милиарда. „Бизнесът не трябва да разсъждава само в ролята на получаване на безвъзмездна помощ, а като пазар. Всички милиарди, които ще се харчат през следващия период, излизат на пазара под формата на обществени поръчки и българските фирми ще трябва да се състезават за тях с всички чужди компании”.

Нуждите на България са в няколко сектора – води, енергоспестяващи мерки и пътища.

Томислав Дончев заяви, че бизнесът не се оплаква от размера на данъците, дори и от състоянието на инфраструктурата, а предимно от административната тежест и квалификацията на работната сила, като се отчита ниско ниво на изградени трудови навици. Според Дончев държавата трябва по-малко да пречи на бизнеса, като се намали административната тежест чрез интелигентен контрол.

Електронното управление би решило голяма част от проблемите, включително и по отношение на контролните режими. Силен дисциплиниращ ефект ще има връщането на платените такси от клиентите от страна на администрацията, ако не предостави в срок дадената услуга.

По отношение на средните специалисти има идея за въвеждането на дуална система за обучение, според която учениците от професионалните гимназии в последните курсове учат и работят. По отношение на висшето образование ще бъде предизвикателство местата в университетите да се определят от нуждите на пазара на труда, а не от желанието на младежите.

Десислава Танева предложи идеята за верифициране на разходите на фирмите, които печелят публични проекти, като плащанията им да бъдат обвързани със следенето на задължения по доставчици към изпълнителя. „Става дума за обществените поръчки на публичните проекти, които се печелят от мултинационални фирми, но на практика се изпълняват от местния бизнес и когато възложителя не им разплати, те нямат административния капацитет да си търсят правата. С хиперлиберализацията, това е бич за българския бизнес. Предлагам верифициране на разходите на спечелилите изпълнители, тъй като те нямат право на подизпълнители, сключват договори за наем, а след това не плащат по договора за наем. Трябва категорично да го направим, за да спасим дребния български бизнес”, каза Танева.

Томислав Дончев заяви, че идеята не е неприемлива, трябва да се огледа от всички страни и да се съобрази с европейското законодателство, за да няма проблеми при прилагането й.