„Аутизмът не е заболяване, а състояние. Аутистите са хора, които възприемат света малко по-различно и са по-чувствителни. Това не им пречи да са умни, наблюдателни и да са много добри приятели”. Това заяви психологът Ваня Стойчева по време на среща-дискусия, организирана от ЖГЕРБ-Сливен на тема „Аутизъм – превенция, проблеми и опит”. Стойчева информира, че преди 20 години едно на 10 хиляди деца е страдало от аутизъм. Преди 5 години съотношението е било 1 към 500, а миналата година са диагностицирани повече деца с аутизъм отколкото с диабет, Синдром на Даун, рак и СПИН общо. Деца с аутизъм се раждат в семейства от различни раси, с различни убеждения, етнос, социален произход, образование, интелект и религия. Известни аутисти са Леанордо Да Винчи, Мария Кюри, Томас Едисон, Бетховен, Моцарт, Марк Твен, Стивън Спилбърг и много други.

Аутистичният спектър е много широк. Обхваща както невербални и затворени напълно в себе си деца, така и високо функциониращи, които смятат наум големи числа, научават няколко езика, но не могат да комуникират по общоприетия начин с връстниците си. Аутистите нямат долна граница, те могат всичко и нищо. Нямат увредена тъкан, различна е само структурата на мозъка, което се обуславя от липсата или недостатъчност на нервни връзки в Периферната нервна система на мозъчната кора.

„Нали ви се е случвало да спорите с някой и да се сетите какво да му кажете след като си тръгнете? В този момент сте имали аутизъм. Детето аутист се чувства така във всеки един момент. Знанията не могат да излязат на повърхността и да влязат в употреба. Аутизмът е нещо, което всички ние носим в себе си и само емоционалната интелигентност ни помага да се справим и нашият аутизъм се проявява само при силен стрес. При децата с аутизъм емоционалната интелигентност се изгражда с помощта на продължителна терапия, с приемане, доверие и любов”, каза Стойчева.

Гост на форума беше и началникът на Отделението по детски болести в областната болница д-р Люба Бъчварова. Според нея, една от причините за увеличаването на детския аутизъм през последните години е по-добрата диагностика. Преди години на децата с аутизъм е поставяна диагноза шизофрения. Диагнозата се поставя трудно и аутистите се третират като деца с умствена ограниченост, което е грешно и неправилно, каза д-р Бъчварова.

Тя заяви, че децата с аутизъм нямат умствена ограниченост, а проблеми с комуникацията с околния свят и могат да бъдат с много висок интелект. Наред с клиничните симптоми, аутистите имат трудности в социалната комуникация, трудности в речта и езика, характерно извършване на стереотипни движения.

„Водещите психиатри все още не могат да дадат отговор коя е причината за аутизма. Децата се раждат нормални и след края на първата година, при прохождането, започват да се установяват типични клинични симптоми - затвореност, деца, които живеят в свой собствен вътрешен мир, не комуникират с чужди хора, трудно общуват дори с родителите си. Те могат да имат пристъпи на неспокойствие, плач, издават звуци или не искат да говорят, с часове могат да извършват стереотипни движения. Спектърът е широк”, допълни д-р Бъчварова. Според нея е много важно обществото да приеме тези деца, да създаде максимално добри условия за тяхното отглеждане и за подобряване на състоянието на семействата, които са подложени на непрекъснат стрес и имат нужда от подкрепа.

Обучението и методите на лечение при аутизма са специфични. Педагогът

Виолета Колева сподели, че всеки аутист е различен, но има и общи неща между тях. Чрез определени предмети, с които се занимават, децата понасят по-лесно дразнителите около тях. „Когато се работи с тях, трябва да има малко материали и проста задача, среда в която трудно биха се разсеяли. Често оставят впечатлението, че са глухи. Напротив, чуват всичко. Когато не ги наблюдавате, те ви наблюдават и ви слушат. Пеенето е по-поносимо за тях и се използва за работа. Друг прийом е да говорим на предметите, с които са заети”, каза Колева.

На срещата присъстваха представители на институции и родители на деца с аутизъм. Те споделиха своите проблеми, разказаха болезнените ситуации, в които са попадали, трудностите, с които се сблъскват в ежедневието. Всички задаваха въпроси на специалистите и направиха предложения за промяна в отношението на обществото към децата аутисти.

Организационният секретар на ЖГЕРБ-Сливен Милена Чолакова благодари на участниците в срещата и заяви, че целта е всички да бъдем съпричастни към деца и възрастни с аутизъм, да знаем как да се отнасяме към тях и да научим обществото да приема различните.

Инициативата беше подкрепена от евродепутата Мария Габриел, която е заместник-председател на Групата на ЕНП и ръководител на българската делегация в ЕНП.