Беседа с потомка на горянин от Сливен проведе МГЕРБ – Сливен, по повод 1 февруари – Ден за почит към жертвите на комунизма. В дискусията с младежите участва Мария Славова от Панаретово, която разказа за живота на баща си, осъден на смърт от комунистическия режим в страната през 1951 година. Дъщерята на горянина сподели свои спомени от годините на режима. През 1951 година 35 мъже от Сливенски окръг са осъдени на смърт чрез разстрел, заради това, че искат да свалят тогавашният режим, който посяга на нивите, животните и голяма част от имуществото им. В смъртния акт на бащата на Мария е записано, че издадената присъда е за организиране на престъпна група. Сливенските горяни са съдени няколко дни, до днес все още не се знае къде се намират техните гробове и дали са погребани. Стотици граждани на Сливен и околностите са част от движение, което се бори срещу комунистическия режим. През 1951 година те са предадени, откарани са в затвора в Стара Загора и там са осъдени на смърт, друга част от мъжете са изпратени в затвора в Белене. Мария Славова разказа, че след смъртта на баща и за нея и семейството и настъпва репресия от страна на режима. Те биват наричани фашисти и им е взето цялото имущество. Дълги години те са жертва на тогавашния режим. Не им се дава право да развиват своите образователни способности, нито да израснат в професията. Тя и семейството и биват унижавани, затова че са деца на човек опитал се да защити правата си. В Сливенски окръг горяните са били най – многочислени. Горянското съпротивително движение или Горянството е въоръжена съпротива срещу установения в годините след деветосептемврийския преврат комунистически режим в България, съществувал от 1945 до 1958 година. 1 февруари 1945 г. остава в историята ни с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици, сред които депутати от 25-то Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г., начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Зловещата присъда е произнесена и за издатели на централни вестници и публицисти, генерали и полковници. Участниците в това движение са наричани горяни и то е едно от първите и едно от най-продължителните съпротивителни движения срещу комунистически режим след края на Втората световна война.