Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев категорично се противопостави на забраната за придобиване на огнестрелни оръжия, предложена от Европейската комисия като изменение на директивата за огнестрелните оръжия след терористичните атаки в Париж. Ако се приеме такава забрана, хиляди ловци, спортисти и други законни притежатели на оръжия за самоохрана в България ще бъдат засегнати. Обсъждането се проведе по време на специално изслушване в рамките на Комисията по правосъдие и вътрешен ред, в което участие взеха Михал Бенщайн от немската Федерална полицейска служба и д-р Рено Буве от Университета Рен.

Според Емил Радев забраната за притежание на полуавтоматични оръжия е неоправдана и непропорционална на търсения ефект, а именно предотвратяването на терористични атаки. Българският евродепутат от ГЕРБ обясни, че поради своята ограничена вместимост на пълнителите, ниска скорострелност, големи размери и висока цена, полуавтоматичните оръжия се използват основно за лов и спортна стрелба. "Тези оръжия вече подлежат на изключително строги изисквания за регистрация и притежание", допълни той.

Използваните оръжия от престъпници и терористи, изясни Емил Радев, са с точно противоположните показатели - голяма вместимост на пълнителя, произвеждащи над 600 изстрела в минута, значително по-къси и доста по-евтини. "Това са истински военни оръжия, произхождащи от военни зони и придобити по незаконен начин с цел избягване на вече съществуващите ограничения", категоричен бе българският представител.

Според Емил Радев е разбираемо, че след двата терористични атентата в Париж Европейската комисия има усещането, че трябва да направи нещо бързо, което да вдъхне сигурност на европейските граждани. Затова например той подкрепи плана за действие срещу нелегалния трафик на оръжия и експлозиви и засиленото полицейско сътрудничество между държавите-членки в тази насока. Въпреки това Радев е на мнение, че със забраната на полуавтоматичните оръжия резултатът ще бъде обратен - спазващите закона и разпоредбите притежатели на оръжия ще имат усещането, че те са считани за основната заплаха, докато истинските престъпници ще продължат да се чувстват необезпокоявани.