- Г-жо Танева, бяхте на сесията на Общинския съвет на 12 август. Като негов бивш председател, как оценявате работата му през последните месеци?

- Работата на Общинския съвет е блокирана. Това е ясно и на самите общинскисъветници, и на хората в Сливен. Работата е блокирана вследствие на конфликта покрай водния цикъл на града. Дори нивото на общуване в местния парламент, и между общинската администрация и съветниците, е ниво, от което нямаме повод за гордост нито като граждани на Сливен, нито като хора. Да, имах възможност да присъствам на сесията. Преди нея проведохме разговори както с групата общински съветници от ГЕРБ, без тези, които излязоха от нея, така и с колеги съветници, които ни подкрепят. Обсъждали сме варианти, при които трябва да се стигне до едно – да има конструктивно работещ Общински съвет. За съжаление, на последната сесия това не бе постигнато. Нормално е политическа партия ГЕРБ да иска председателят на Общинския съвет да е от нейната група, държавното управление и правителството е на ГЕРБ, тази партия има най-голямо мнозинство, независимо, че конфликтът покрай водния цикъл се отрази на групата и тя стана с трима души по-малка. В крайна сметка тази група остава най-голямата и това, което искахме, е председателят отново да е излъчен от нея. Преди време Мария Григорова беше предпочетена съвсем демократично от всички съветници. Но не смятам, че тук вече личността има значение. По-скоро общинските съветници не могат да се отърсят от този двуполюсен конфликт, който се появи, и не могат да работят конструктивно.

- Групата на ГЕРБ наистина има най-много съветници, но много предложения на кмета остават неприети, защото ГЕРБ няма пълно мнозинство в съвета.

- Да, нямаме мажоритарно мнозинство.

- Ако все още бяхте председател на Общинския съвет, щяхте ли да успеете да се справите със сегашното разделение между съветниците?

- Каквото и да отговоря, ще остане само на теория. Въпреки че излязох от Общинския съвет, цяла година всяка събота и неделя съм в Сливен, всеки понеделник имам приемен ден тук. Но не съм достатъчно вътре в тези отношения, за да имам по-обективна оценка. Аз съм откровен човек и винаги съм отговаряла откровено на всички въпроси. Това, разбира се, е мой минус, но не мога да се променя. Та дори и в момента да бях председател на Общинския съвет, със сигурност нямаше да мога да повлияя по никакъв начин на отношенията в съвета. Не съм сигурна, че щях да мога да направя така, че да има по-голяма комуникация или Общинският съвет да работи. С колеги от другата група, която е срещу кмета, съм водила разговори, че не е обществено отговорно нещата да продължават по същия начин. Всеки трябва да направи компромис с позицията си относно водния цикъл и да се работи в посока, в която могат да се взимат решения, които да се изпълняват. Колеги от групата на ГЕРБ са ми се оплаквали в чисто човешки план, че обстановката в Общинския съвет е невъзможна, че нивото на отношенията говори дори за липсата на възпитание. Въпрос на отговорност е, че хората ходят и се опитват да работят, но това очевидно не удовлетворява в емоционален и личен план много от колегите. Смея да твърдя, че всеки е допускал грешки. Самият кмет си призна, че са допуснати грешки. Има съветници, които очевидно не е трябвало да бъдат номинирани. Стигна се до ниво на общуване, което е срамно за едно общество.

- За вас конфликтът около водния цикъл междуличностен ли е или финансов?

- Безспорно е, че изпълнителят по проекта се бори за финансовите си интереси. Това е нормално. Въпросът е какви са методите. Има съд, инстанции, в които всеки може да докаже правотата си. А не на улицата с улични методи.

- Как оценявате втория мандат на кмета?

- Оценката ще я дадат хората след година на следващите избори. Рано е да давам оценка. Истината е, че сме в трудна ситуация, и който и да говори обратното, ще казва просто една неистина. Сливен преживява много тежка ситуация, която е такава не толкова заради разкопаните улици, а заради отношенията на конфронтация и напрежение, създавани от съветниците или хората, които хората са избрали да ги управляват. Това е най-голямата загуба в обществен план, защото в крайна сметка въпросните лица имат и обществената роля да възпитават обществото. На какво го възпитават те? На това как да се мерим с яйца по улиците, как да се обиждаме ли? Никога не съм предполагала, че може да се стигне до такъв тип отношения. Мен ме обвиняват, че не съм за политиката, защото не съм агресивен човек и не атакувам. Политиката не е начин, по който тепърва да се доказвам, и не мога да приема в никакъв случай тези методи. Дори моята позиция да е губеща, в крайна сметка аз първо съм човек и след това всичко останало. Наскоро се срещнах тук с колеги от Шумен. Първо изпитах огромно неудобство пред тях заради разкопаните ни улици. Колегите обясниха, че и в Шумен е същото, защото и там работят по същия проект. Но се оказа, че на хората там не им тежи, че една година трябва да ходят по разкопани улици, защото има друг дух, защото управлението на града и гражданите знаят, че след това ще стане по-добре. Живеят и работят с вярата на самото местно общество, че тези ремонти ще приключат в един момент. А тук тази вяра я няма. Тук се чака коя институция какво внимание ще обърне и на коя страна ще се наклонят везните. Никой не мисли това докъде ще доведе. В Шумен хората знаят колко време ще продължи проектът им, каква част от него вече е изпълнена, и че след като е готов, ще живеят при по-добри условия.

- Проблемът в Сливен е, че от известно време по водния проект не се работи, за разлика от Шумен.

- Пак казвам, конфликтът тук е възникнал между изпълнителя и възложителя. Има органи. Защо трябваше да се акумулира цялото това напрежение, което създаде такова отчаяние у хората? Сроковете зависят от процедури. Всеки пита кога ще започне отново работата и това е проблемът. Не се поставям на мястото на изпълнителя, но парите не са най-важното нещо на този свят. Има и други възможности.

- Г-жо Танева, като мажоритарен депутат от Сливен, какво допринесохте за развитието на града ни до момента?

- За съжаление по отношение на най-тежкия проблем на града – водния проект, не мога в никакъв случай да кажа, че съм успяла да помогна. Това много ми тежи, защото това наистина е най-големият проблем на града. Не ми е по силите и възможностите нито като функция, която изпълнявам, ако щете, нито като процедура, по която бих могла да направя нещо. Другото, което трябва да се знае, че задълженията на народните представители са по отношение на законодателството. Всичко останало е въпрос на влияние и убеждаване.

По отношение на решаването на проблемите в Сливен трябва да отбележа, че правителството в лицето на двете министерства и основно на МОСВ, наистина правят всичко възможно, вървейки по процедурата, да започне да се работи и да се завърши проектът. Това е категорично. Декларациите, митингите, стачките и напрежението не решават нищо. Всичко е закон, процедура, договор. Що се отнася до работата ми, всеки понеделник през мандата си съм приемала избиратели. Основно сме разговаряли с хората по земеделски теми и за забавени действия на администрацията. Това са основните проблеми на хората.

За съжаление, все още чакаме финалното писмо от Брюксел по отношение на едни грешки в директните плащания, по които бяха ощетени няколко землища в необлагодетелствани райони. По моя инициатива задействахме механизъм до Брюксел за тази грешка и през септември очакваме да получим финалното писмо, след което на хората ще им бъдат възстановени тези пари. За себе си отчитам това все пак като някакво постижение. Никой не ти дава парите наготово, трябва да знаеш процедурите, да си подготвен, да си експерт. Вярно е, че всички имаме още на какво да се учим, но явно такова е времето.

- Каква оценка бихте дали за едногодишното управление на правителството?

- Правителството управлява в много тежък период. В тяснопартиен аспект това може би е лошо, защото друго е да управляваш, когато има растеж не само в собствената ти страна, но и в Европейския съюз и света, така както беше преди няколко години. Спекулативният имотен балон се разраства и ние живеехме в изключителен комфорт. Лошо е, че точно в това време трябваше мажоритарно да управляваме. Погледнато държавнически, смятам, че това е голям плюс за държавата, който ще се оцени по-късно, по простата причина, че се управлява по съвсем друга философия и манталитет. Колкото и да е тежко, ние не допуснахме положението в Гърция. България е една от трите страни в ЕС с най-нисък бюджетен дефицит. Ако нашият дефицит е планиран да бъде 3,8 процента, повечето страни в ЕС са с дефицити над 10 процента, с огромни кредитни задължения, които трудно успяват да обслужват, затова там има и такива размирици. Трябва да гледаме обективно на нещата.

В този смисъл смятам, че въпреки негативизма, който обрахме, ние все пак успяхме да влезем в норми на дефицит, в които да избегнем по-тежки последици от кризата. Износът расте вече шести месец. Надяваме се първите сигнали за укрепване на икономиката в европейски мащаб да се окажат трайна тенденция и това да ни помогне да проведем една наистина по-добра политика, която да се усети в обществото. Отчетът на правителството за една година управление е над 30 страници, не искам да ви го преразказвам. Но споделям с вас тези неща, които за мен са основни.

Другото, което правителството успя да направи, и което е необратимо занапред, е формирането на активно гражданско общество. Нито една провителство на прехода досега не е работило така открито и при такъв обществен диалог с всички сектори, при такова желание и принципна работа да се стига до обществения консенсус като политическо решение. Това е един полезен ефект или принцип, който правителството наложи. България никога не е имала общество с такава активно изразена гражданска позиция. Никога изпълнителна и законодателна власт не са се съобразявали и общували в такава степен с обществото, както това правителство.

Аз съм председател на комисията по земеделие, знам как сме приемали всеки закон. В началото си спомням как една неправителствена организация дойде при нас и първото, което направиха хората, беше да ни благодарят за това, че сме ги изслушали, защото никой преди това не го е правил. Но с този начин на работа не трябва да се злоупотребява, трябва да намерим точната граница, в която всяко управление си носи и негативите, и в същото време води активен диалог с неправителствения сектор. Всеки закон в нашата комисия е приеман и обсъждан с всички организации от дадения сектор, изслушвали сме всяко мнение и сме се съобразявали с него и с нашата философия на управление.

- Говорите за комисията по земеделие, на която сте председател. Какво предстои в нейната работа след парламентарната ваканция?

- Предстои приемането на два много важни закона, които са структуроопределящи за реформата в земеделието. За създаването на Агенцията по храните ще приемем изцяло нов закон. Предстоят поправки в още 28 закона. Това е много работа, която трябва да приключим до края на тази година. Вторият акцент е горската реформа, която много забавихме. Наистина това е доста трудна реформа, очакваме законът да бъде приет до края на годината. От 1 януари трябва да започнат да действат и двете структури по новите закони.

- Въвеждат се нови стандарти за някои храни. Защо те не са задължителни?

- Не могат да бъдат задължителни. Всяко решение на производителя е бизнес решение, маркетингова стратегия. Дали ще изпълни БДС или другите стандарти, които също гарантират безопасни храни, е въпрос на избор. Това, което трябва да направим, е да мотивираме потребителя да има избор.

- Но дали хората ще имат възможност за подобен избор, ако новите продукти са прекалено скъпи?

- Това е проблемът. Не е проблемът, че производителите искат да продават кренвирши за 2,50 лв. Въпросът е, че платежоспособното търсене е сравнително ограничено. Балансът ще бъде намерен, първо в големите градове, както стана с биохраните. Сега в София има доста магазини за биохрани, в които доматите са 5 лв. и има клиенти. Т.е., и за БДС храните, макар че ще са безспорно по-скъпи продукти, ще има търсене. С времето, с генерирането на по-висок брутен вътрешен продукт, ще се появят и повече потребители, които ще могат да си позволят да купуват такива храни. Така е и в западните страни, и там има кренвирши за 2 евро, но има и за 15 евро.

- Експерти обаче се притесняват, че у нас все още няма фирми, които да извършват оценка на съответствието по новите стандарти.

- С Агенцията за храните това ще бъде решено като проблем. Тя и лабораториите ще контролират всичко. Националната ветеринарно-медицинска служба ще стане част от тази Агенция. В момента се подготвят стандартите за сирената и се патентоват по съответния процедурен ред. Докато Агенцията заработи, контролът ще се осъществява от НВМС.

- В края на разговора ни, нека ви попитаме остава ли ви време за любимия спорт - тениса?

- В интерес на истината през седмицата не ми остава време за тенис. Аз не съм фен на столицата, защото там пътният трафик „изяжда" половината ти време. За съжаление, винаги се прибирам доста късно и не ми остава свободно време за тенис. Но си идвам редовно в Сливен и обикновено в събота и неделя отделям време за тенис. Това е моят начин за релаксация, защото има и мислене, и спорт, и въздух, и здравословни условия.

- Как преминава лятната ви ваканция?

- Ходих на море и преди два дни се върнах в Сливен. Проведох срещи с хора, които имаха нужда от съвет или подкрепа по различни въпроси. Смятам за седмица да отида в планината. Последната седмица от ваканцията ще се подготвям за новата парламентарна година, защото предстои приемането на Закона за опазване на земеделските земи, който е много спорен. Предстоят ми срещи и с неправителствени организации, за да уточним въпросите, по които вече сме разговаряли с тях. Така че няма да оползотворя изцяло ваканцията си, както и много от колегите ми. Няма начин да си в избирателния си район и да си почиваш. Тук винаги се намира нещо, което да свършиш. Надявам се да успеем да направим хубави неща за Сливен. Най-важното е водният проект да бъде продължен и завършен, и да кажем едно голямо „Извинявайте" на обществото.