Парламентът прие нов модел на заплащане на служителите в държавната администрация с приетите на първо четене промени в Закона за държавния служител. Измененията са внесени от Министерския съвет. Законопроектът създава ясни правила за формирането и увеличението на работната заплата на служителите, както и обвързване на възнагражденията с постигнатите резултати.

Отпада класът за прослужено време, който вече ще се инкорпорира в основната месечна заплата. Според вносителите по този начин ще се даде възможност за равно третиране на новопостъпилите служители и на тези, с дългогодишен опит в администрацията.

Определянето на заплащането ще зависи от професионалния опит, индивидуалните знания и умения на служителя, от проявените компетентности, положените усилия и постигнатите резултати при изпълнение на поставените цели и задачи, като стимулирането ще бъде до 30 процента от заплащането.

Премахва се допълнителното материално стимулиране от приходи от административни такси и глоби. Предвижда се възможност за допълнително възнаграждение с постоянен характер за привличане и задържане на служители за изпълнение на длъжности с особено важно значение за администрацията, както и допълнително възнаграждение с непостоянен характер за изключителни постижения. Редът и условията на заплащането на служителите ще бъдат определени с наредба. Промяната засяга около 16 000 души. С преходните и заключителни разпоредби на закона се променят повече от 50 закона за допълнителното материално стимулиране.

Така ще има един закон за цялата държавна администрация, който ще бъде прозрачен и ще се знае кой и за какво получава допълнителни възнаграждения, коментира министърът на финансите Симеон Дянков. Той изрази надежда, че законопроектът ще получи по-широка подкрепа на второ четене, тъй като има нагласа част от предложенията на опозицията да бъдат подкрепени.

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за енергетиката. За проекта гласуваха 81 депутати, деветима бяха против, а 17 се въздържаха. Законопроектът въвежда изискванията на новото европейско законодателство в областта на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ - Трети енергиен либерализационен пакет. Той транспонира Директива 2009/72/ЕС и Директива 2009/73/ЕС. Срокът за транспонирането им е изтекъл на 3 март 2011 г. и срещу България на 30 септември миналата година са започнали наказателни процедури. Законопроектът предлага да се засилят правомощията и отговорностите на регулатора на пазара на електроенергия и природен газ - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Въвежда се моделът на "независим преносен оператор", както и "доставчик от последна инстанция". Доставчиците от последна инстанция ще снабдяват с електрическа енергия клиенти, които купуват енергия на нерегулирани цени и не са излезли на свободния пазар, както и в случаите, когато са били на свободния пазар, но са останали без доставчик на електрическа енергия.

Министърът на икономиката Трайчо Трайков каза, че целта на законопроекта е да бъдат съчетани желанието за либерализация на пазара със запазването на ниски цени. По думите му цените на електроенергията у нас са три и половина пъти по ниски от тези в ЕС.