Народният представител от ПП ГЕРБ-Сливен Юлиана Колева пред Дарик радио

- Доста критики има към новоприетия Закон за незаконно придобитото имущество. Основателни ли са те?

- Има два вида критика - критика за самата критика и там могат да се чуят всякакви мнения, някои и доста абсурдни. Но има и конструктивна критика, която засяга действителни проблеми и тя помогна както на вносителите, така и на Народното събрание всички да си дадат сметка за огромната отговорност, която депутатите поемат, за да наложат този закон. Той е много тежък, създава една възможност, която е непозната на нашата демократична правна система и която не е свързана с добри спомени у по-възрастните поколения. Имам предвид че до 1990 година действаше Глава 3 на Закона за собствеността на гражданите, който също предвиждаше отнемането на тъй наречените незаконни доходи. Разбира се, там и целите, и смисълът на този закон бяха различни. Правилата също бяха различни и ние сме се стремили, когато създавахме правилата, да не създаваме алюзия с този закон, да не допуснем в този закон, както в онзи, тежестта на доказване да пада върху гражданите. Да няма хора, които с трудови доходи са придобили някакво имущество и след това да им бъде отнето само защото то не се вписва някъде, не е било декларирано или нещо такова, поради някои обективни условия на икономическата ситуация в страната ни да бъдат потърпевши от този закон. Това е бил основният ни стремеж. Ние си даваме ясна сметка колко тежък е този закон. И колко е рисково включително и самото му прилагане. Имаме страхове в тази посока, ще се стремим да проследяваме и прилагането, за да не се получи изкривяване от страна особено на Регионалните дирекции. Защото Централната комисия е един орган от пет души, но администрацията по места ще бъдат Регионалните дирекции. Да не се стигне до някакви поводи за разправа с конкуренти и така нататък. Аз мисля, че законът съдържа гаранции в тази посока. Най-малкото - за да се отключи проверката, за която говори законът, са необходими две кумулативни предпоставки - едната е повдигане на обвинение по конкретни престъпления, а другата - влязло в сила наказателно постановление за административно нарушение, в което е в състояние да бъде генерирана облага в размер над 150 000 лева. Веднъж отключена тази процедура, тя по съществото си представлява проверка на имуществото на дадено лице и свързаните с него лица - икономически и фамилно свързани. Ако се установи - вече в резултат на тази проверка, че лицето има разминаване между декларирани доходи, установени, доказани, ясни доходи и придобито имущество и тази разлика е над 250 000 лева, тогава вече започва същинската процедура по отнемането. Тоест, налагат се запори, възбрани, обезпечения върху имуществото и се влиза в съда, където вече комисията трябва да докаже, че тази разлика е от доходи без законен източник. Аз мисля, че това са едни високи прагове, които гарантират, че не може току-така комисията да започне саморазправа, като казвам комисията имам предвид и регионалните структури, да започнат една саморазправа с някого, който не им е симпатичен или в полза на някого, който ги „финансира”, грубо казано.

Проблемът е, че не може да се изключи 100% тази възможност. Но в края на краищата, ако човек реши да репресира някого и през Закона за детето може да му окаже репресия. Това не е създаден нарочен механизъм за репресия. Законът, държавата винаги може да бъде репресивна машина, ако такава е нейната политика. И аз смятам, че вече три години ние доказахме, че това не е политика на ГЕРБ - налагането на някаква репресия, даже напротив.

- Кой контролира регионалните структури?

- Комисията. Самата комисия първо подлежи на парламентарен контрол, тя ще работи и под достатъчен обществен натиск - нейните решения са ясни, публични. Освен това институционалният контрол не трябва да се подценява - нейните актове ще подлежат и на административен контрол чрез административните съдилища, ако някой оспорва нейните решения по административен ред. От друга страна самият съд, който ще разглежда исковите молби за отнемане на имущество, също се явява един много сериозен контрол върху работата на комисията. Всъщност, комисията не е нищо повече от един ищец в тези производства. Това, което ние премахнахме като лошо предложение в законопроекта, беше комисията да доказва наличието на това разминаване, а ответникът - липсата на подобно разминаване между доходите и имуществото. Ние премахвахме тези текстове и оставихме само тези, които регулират доказването и задължението на комисията да доказва. Това си е както във всеки един граждански процес - ищецът трябва да докаже своето твърдение.

- Възможно ли е да нараснат делата в Европейския съд срещу държавата след приемането на този закон? Изказаха се и такива предвиждания.

- Не отричам, че проблемът в България е не толкова законодателството и законодателните инициативи, колкото приложението на законите. Това е традиционно голям недостатък. Винаги в обществен план се е проявявал правен нихилизъм - и преди 10 ноември 1989 година и още повече след 10 ноември, така че си давам сметка, че приложението на закона би могло да създаде някаква възможност за подобни предвиждания. Но в никакъв случай не мога да подкрепям подобни предвиждания, в края на краищата и сега има страшно много дела - имаме над 700 дела на България в Европейския съд само за забавено правораздаване. Може ли някой да предвиди от тук нататък какво ще се случи? Съдилищата вече имат някаква практика по стария закон, смятам, че те самите вече са свикнали с приложението на този закон и не очаквам някакъв стрес в тази посока, защото процесът пред тях си върви така или иначе по някакъв общ ред, така както е гражданският процес В никакъв случай не мога да играя ролята на пророк, времето ще покаже. Във всички случаи обаче, една от ползите на закона, и тя не е никак маловажна, е, че имуществата, сметките, доходите ще бъдат възбранени и запорирани в много по-кратки срокове, отколкото е сега.