- Госпожо Колева, вие се обявихте за неотложна и последователна реформа в съдебната система. От какво трябва да започне тя?

- Не само аз, а практически всички избрани членове на ВСС, са убедени, че трябва да има промяна. Не бих казала реформа, защото реформата е стратегически разположена във времето промяна, която тече, извършват се промени в законодателството, в структурирането на органите на съдебната властта. Това, което основно засяга ВСС, е на първо място огромната натовареност на съдиите, съдилищата и прокуратурите в сферата на наказателното право. Факт, който е в основата на изключително много други проблеми, защото пренатовареността на съдиите автоматично рефлектира върху качеството на правораздаването, върху възможността те да бъдат манипулирани и зависими, включително от административните си ръководители и контролните органи в съдебната система. Освен всичко останало, голям проблем в България е бавното правосъдие, за което много остро сме критикувани от европейските институции. Това също е резултат от пренатовареност. Тогава, когато съдията има да решава огромен брой дела, той не може физически да вземе решение по всички тях в законоустановените или дори в разумните за правораздаването срокове. Така че това е най-важният проблем с който този ВСС трябва най-после да се справи. Защото тази част на реформата е отлагана във времето. Това, че някои от нашите съдилища са пренатоварени, а други са лежерно работещи в изключителен конфорт, е известно сигурно повече от 20 години.

- Мислите ли, че някои институции или органи имат интерес тези реформи да бъдат отлагани толкова дълго време?

- Никой няма интерес от това. Не мога да си представя, че същинския интерес на някой държавен орган, да не говорим за обществото като цяло, е отлагането на тези реформи. По-скоро хората, от които зависи това, имат някакви задръжки, страхове, защото ще бъде свързано с много радикална промяна, включително на районите на съдилищата. Обстоятелства, които са свързани и с административни реформи, непопулярни неща, които ще донесат неизвестен на първо време резултат. Неизвестността плаши. Ако така се прерайонира, в самото начало системата ще се разклати и най-вероятно ще има неудачи по места. Промяната се прави от хора и неизбежно ще се стигне до някакви грешки, защото самото прилагане и техническото и юридическо извършване на тази реформа няма да е никак лесен процес. Допускам, че това е основната задръжка, която е спирала всичко това да се направи.

- Не считате ли, че е малко безотговорно да се говори винаги за спешни и неотложни реформи, включително и в съдебната система, най-често при натиск и критики от Европа?

- Тази кампанийност, с която се отличава работата на нашите органи, е изключително неправилна и до някаква степен се е превърнала в стил. Прави се от днес за утре, за да се отговори на някоя критика. Това има отрицателен ефект във всички направления. Липсва планиране, липсва възможност за стратегическо развитие на всички сфери на обществения живот и считам, че действително управлението ни страда от това.

- Вече като член на ВСС отправихте предложение да бъдат анализирани пропуските в случаи на оправдателни присъди по знакови дела, каквото е това по САПАРД. Това ли са най-неотложните задачи, с които трябва да се заеме новия ВСС?

- В своята концепция съм предложила вариант, който знам, че е спорен и ще породи критики от гледна точка на това, че съдът е неприкосновен във вземането на решенията си. Не предлагам намеса в работата на съда, но като приключи едно такова дело, да има отговор. Обществото се интересува, че една присъда е оправдателна, а години наред за тези хора е говорено, че са извършили престъпления и трябва да бъдат осъдени, а получават оправдателна присъда. Това е шок. Така че някой трябва да дава отговор защо е така. И този отговор не трябва да бъде прехвърляне на топката между съд, прокуратура, досъдебно производство…

- Доста са решенията на българските съдилища, които се явяват като шок за обществеността…

- Така е и затова трябва да приключим с тази аксиома, която цари в средите на магистратите - че те никому не дължат обяснение защо постановяват един или друг съдебен акт. Те казват, че съдията говори чрез мотивите си, а след мотивите настава пълно мълчание. Мотивите се четат от ограничен кръг от хора и затова аз приветствам тази първа стъпка, която съдията Калпакчиев направи по делото за пране на пари по САПАРД. Той излезе пред журналистите и обясни какъв е най-важния мотив за тази оправдателна присъда. За мен откритостта в работата на съда е изключително важна. Така ще става ясно, хората ще разбират и няма да се чудят дали някой на някого е повлиял финансово, политически или по друг начин, а това са обстоятелства, в които аз категорично не вярвам, че са чак толкова разпространени в съда. Винаги остава съмнение, когато няма яснота и затова трябва да се обяснява. Да се прави анализ от подходяща безпристрастна инстанция, за да няма това прехвърляне на топката. Трябва някой по длъжност и дефиниция да бъде анализатор. Не става въпрос за команден метод, наказание, или някакви други ефекти, а анализатори, които ясно да изразяват обективната теза в тези ситуации.

- Казахте, че напускате депутатското място, за да се справите с решаването на болни проблеми в съдебната система. Ще имате ли сили да го направите?

- ВСС е колективен орган и се състои от 25 човека. Те трябва да имат обща стратегия, което означава, че първата работа на ВСС е да набележи своите колективни действия. Ясно е, че за този петгодишен мандат не може да се свърши всичко, което не е свършено, или това, което предстои, да е перфектно. Убедена съм, че има какво да се желае в тази посока – да се ускори работата на ВСС в сравнение с тази, която беше извършена, макар, че стария ВСС беше незаслужено обруган в края на мандата си, защото свърши много неща във връзка с предвижването на съдебната реформа и уеднаквяването с европейските стандарти, както и има много несвършена работа. В чисто количествен план бих искала да свършим колкото може повече работа, въпреки, че новия ВСС е натоварен с някакви свръхочаквания, като със сигурност няма да могат да бъдат изпълнени всички, но колкото е възможно да се справим с повечето от нерешените проблеми.

- Вашата програма минимум ?

- Решаване на въпроса с натовареността, подобряване на атестирането на съдиите от гледна точка на тяхното кариерно израстване. Да станат максимално прозрачни процедурните правила за конкурсите, преместването, повишаването в длъжност и назначаване на административни ръководители. Да няма мълчание по тези въпроси.

- Депутатското място ли беше трамплина за ВСС?

- Ако не бях депутат, едва ли бих имала самочувствието да заявя желанието си да работя във ВСС, защото тези 3 години ми дадоха много по-различен поглед и за съдебната система, за законодателството и за това какво трябва да се промени в съдебната система. Когато си адвокат в Сливен, какъвто и поглед да имаш, той се върти около практиката - вглеждаш се в детайла, а като депутат имах възможност да погледна по-широко и стратегически. Когато виждаш, че в практиката се допуска грешка, можеш да си дадеш сметка на какво се дължи тази грешка и кой е механизма, който я предизвиква. Не говоря чисто кариерно и за трамплин, а за това, че подготовката и възможностите, след като имаш опита от парламента, са съвсем друго. Преди не можех да си отговоря какви са причините ВСС да не решава основни проблеми в съдебната система, а сега си давам сметка за това. Но да не правим анализи на миналото, защото няма да има достатъчно енергия да се работи занапред.

Новоизбраният член на ВСС Юлиана Колева пред ТВ Канал 6