Десислава Танева, народен представител от ГЕРБ, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Водещ: Как оценява развитието около внесения от ГЕРБ вот на недоверие?

Десислава Танева: Това е един очакван резултат, но от ГЕРБ не сме и очаквали друго. Много от нещата не са добре за българския парламент като институция и не случайно доверието в него е рекордно ниско. Може да се каже, че процедурата е изместила политиката, ставаме свидетели на конфронтация и пълно отричане на това, което е било правено в държавата. Тази политика не може да доведе до нищо градивно и от ГЕРБ не можем да не реагираме на всичко това.

Водещ: Кога ще бъде внесен следващият вот на недоверие?

Десислава Танева: Не мога да отговоря с точност, все още не е взето решение за датата. Това се прави, за да се покажат слабостите в политиката и процедурата по дебата, който се предвижда за един такъв искан вот.

Водещ: ГЕРБ чувства ли се като реална парламентарна опозиция?

Десислава Танева: Със сигурност ГЕРБ се чувства като опозиция и в никакъв случай не би осъществила някои от политиките на управляващите. Ръководството на Народното събрание не може да излезе от тесните политически рамки на партията, която представлява. Прекарвам края на всяка седмица в избирателния си район Сливен и мога да кажа, че доверието в законодателния орган е по - ниско дори от това, което показва социологията. Обществото все по - малко се интересува от това какво се случва в Народното събрание, което е много лошо. Все по - рядко има дебат по реални политики.

Водещ: Какво формира тенденциите доверието към БСП леко да се покачва, а това към ГЕРБ леко да спада?

Десислава Танева: Не всички социологически агенции показват такива резултати. До колко са верни тези прогнози в ситуация, която не е предизборна, е трудно да се каже. БСП и ГЕРБ имат най - големи твърди ядра, към тях можем да прибавим и ДПС, защото те имат етнически електорат. Не може обаче да се каже, че БСП е водеща политическа сила в България. ГЕРБ настоява за незабавни избори, защото трябва да се формира по - широко мнозинство и да има стабилна подкрепа за правителството, защото само така то може да направи необходимите реформи. Трябва самото правителство да знае, че се ползва с по - широка обществена подкрепа. При едни нови избори едва ли ще се повтори това статукво, защото ситуацията ще е различна и много от хората, които не харесват никой, биха отишли да гласуват.

Водещ: Има ли ясна алтернатива и каква е ролята на Реформаторския блок.

Десислава Танева: Ако Реформаторският блок беше издигнал свои кандидати на местните вотове резултатите щяха да са катастрофални за него. Истинската алтернатива на сегашното управление е ГЕРБ, всичко останало са алтернативи на малки обществени слоеве. Те, разбира се е добре да бъдат представени в Народното събрание и затова е хубаво и Реформаторският блок да влезе в парламента. Нормално е Реформаторският блок да се дистанцира от ГЕРБ, защото той търси своята идентичност.

Водещ: Какво е мнението Ви по въпроса трябва ли чужденци да придобиват българска земеделска земя?

Десислава Танева: Моята лична позиция съвпада с тази на ГЕРБ, а тя е, че забраната за чужденци да придобиват българска земя трябва да се удължи. Тя е била договорена при присъединяването ни към ЕС. Нашият срок е сравнително кратък в сравнение с други страни от ЕС. Друг е въпросът, че земеделска земя в момента може да се придобива от юридически лица, които може да са регистрирани със собственици чуждестранни лица. Това обаче все пак носи мотив - това юридическо лице да извършва дейност у нас и това е известен доход за страната.

Водещ: Мнението ви за преговорите за европейските средства за зърнопроизводителите?

Десислава Танева: Вероятно зърнопроизводителите са доволни от факта, че тези средства ще бъдат изплатени до края на януари. Макар, че правителството е нестабилно, както и мнозинството, което го подкрепя. Няма обаче ясна визия, защото България като страна има таван за националните доплащания. Правителството обяви подкрепа за отрасли като зеленчукопроизводство и животновъдството, а в същото време насочва тази възможност като националните доплащания към зърнопроизводството, което е най - развитият сектор у нас. Няма принципна и генерална политика. Ние имаме един лимит и ако имаме политики за приоритетно подпомагане на интензивните сектори и имаме определен обем, тези приоритет...