На 25 ноември отбелязваме Международния ден за елиминиране на насилието над жените. Денят е обявен по инициатива на ООН с резолюция от 1999 г., но се отбелязва от активисти още от 1981 г. Датата води началото си от жестокото убийство през 1961 г. на трите сестри Мирабал, политически активистки в Доминиканската република.

Зам.-председателят на Групата на ЕНП в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в групата Мария Габриел, която е член на Комисията по правата на жените и равенството на половете, носител на наградите „Евродепутат на годината 2013” в категорията Равенство на половете и „Евродепутат на годината 2015 г.-защитник на социална кауза” за борбата й с насилието над жените, заявява в този ден:

По целия свят насилието над жените остава едно от най-тежките нарушения на човешките права. То е причина и следствие от неравенството между половете и дискриминация. На днешния ден за елиминиране на насилието над жените сме длъжни да кажем със силен глас „Стоп”! Стоп, защото то е неприемливо. Стоп, защото може да бъде предотвратено. Стоп, защото не е неизбежно.

Една от всеки три жени е преживяла физическо или сексуално насилие през живота си. Това превръща този тежък проблем в пандемия с глобални мащаби. Няма обаче ваксина срещу нея. Изходът е в ангажираността на всеки един от нас. Изходът е в силните законодателства. 125 държави по света имат закони срещу сексуалния тормоз. 119 имат закони срещу домашното насилие. Само 52 държави обаче имат закони за изнасилване в брака.

Ключовата дума е превенция. Превенцията е и темата на тазгодишния Международен ден за елиминиране на насилието над жените. Въпреки че няма едно единствено решение на проблема, стратегиите за превенция са крайъгълният камък за отговор на проблема. Тези стратегии трябва да бъдат цялостни, с изпълнявани множество паралелни мерки, за да има дълготраен и постоянен ефект. Много сектори, участници и заинтересовани страни трябва да бъдат ангажирани – от мобилизиране на обществото за промяна в социалните норми, през всеобхватни училищни мерки за преподаватели и ученици, до предоставяне на възможности на жените за пълноценно участие в икономическия и политическия живот.

Нужна е теория за промяната, подкрепена на практика с действия. Това ще допринесе момичетата да растат извън оковите на ранния брак, гениталното осакатяване, сексуалното насилие. Ще отвори очите ни за домашното насилие. Ще наруши мълчанието на жертвите. Ще отхвърли безнаказаността на изнасилвачите. Ще спре убийствата на жени правозащитници.

Дошло е време за нулева търпимост към насилието! За първи път имаме изрични цели за премахване на насилието над жените в Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. на ООН. Вярвам, че ако всички работим заедно – правителства, организации, бизнес, училища, гражданско общество, можем да бъдем катализатор на промяната. Правата на жените и момичетата са права на човека и трябва да живеят свободни от насилие!