Народният представител от ГЕРБ Юлиана Колева заяви, че защитата на личните данни е част от защитата на индивидуалните права на гражданите в конституционен аспект. Затова не е случайно, че като част от условията за присъединяването ни към ЕС е било приемането на Закон за защита на личните данни.

„Ние като че ли дотогава не си давахме сметка какво огромно значение има това, но ето, че с напредването и усложняването на обществените отношения се случиха ситуации, които показват на хората, че защитата на личните данни е част от защитата на индивидуалните им права като граждани”, каза Колева. Специално за търговците голям проблем стои при вписването им в Търговския регистър и намирането на баланс между обстоятелствата, които задължително трябва да бъдат известни на обществото и обстоятелствата, които представляват лични данни, които не е желателно да фигурират в основната част на Търговския регистър.

„Няма спор, че този регистър е публичен. Той трябва да остане такъв и всички обстоятелства, които търговеца е длъжен да вписва в Търговския регистър, трябва да бъдат вписани, защото самата дейност на търговеца по дефиниция е публична и обществото трябва да разполага с достатъчно данни, за да си направи съответния извод за търговеца, който упражнява някаква дейност в обществена полза”, каза още Колева. Спорен нея обаче, от друга страна едновременно с вписването на тези обстоятелства се вписват лични данни като ЕГН, показват се образци от подписите на търговците, които също трябва да фигурират в досието. Има редица договори и редица други документи за собственост, които също съдържат такива данни. Затова на дебат със стопанските камари, Българската стопанска камара, Американската търговска камара, различни камари на страни от ЕС, е търсен варианта как да се направи изменение в Търговския закон, така че да се намери баланса между тези данни и личните данни. „Внесохме законопроект, според който регистъра си остава безспорно публичен, обстоятелствата според който задължително трябва да бъдат вписани в регистъра, също са безспорно публични и тези данни не трябва да бъдат ограничавани при никакви условия. От там нататък разглеждането на самото досие на търговеца може да стане само след съответната регистрация, така че да е ясно кой е имал достъп до това досие, защото когато стане въпрос за некоректно, да не кажа престъпно използване на някакви данни от това досие, да е ясно кой е имал достъп до това. Това е идеята и тя намира законодателно решение в нашия проект в различни текстове, с които изменяме сега действащия закон за Търговския регистър”, допълни Юлиана Колева. Освен това актовете на съответните търговски дружества, които се обявяват в Търговския регистър, също ще продължат да бъдат публични. Включително и учредителните актове, защото от там обществото черпи необходима информация за това кой управлява дружеството, какъв е неговия капитал, от какво се състои то и др.

„Просто трябва към личните данни да подхождаме по-внимателно и затова искаме да въведем този регистърен режим и той да не може да се осигурява на всички, а само на различни категории лица, които по служба или по занятие трябва да правят съответните справки – адвокати, съдия-изпълнители, нотариуси, полиция, данъчни служби и т.н.”, каза в заключение народният представител Юлиана Колева.