Законът позволява всеки кредитор, в това число и мобилните оператори да прехвърли вземането си на трето лице или да упълномощи трето лице да организира събирането на вземанията му. Това заяви депутатът от ГЕРБ Юлиaна Колева по повод случаи на принудително събиране на вземанията на мобилните оператори от потребителите. Така се попада в казуса различни от мобилните оператори лица да се обаждат на гражданите и да претендират от тях да заплатят задълженията си. Ако гражданинът знае и е съгласен, че дължи на съответния мобилен оператор посочената сума, е добре да я заплати при поканата, за да не се стига до процедурата на принудително събиране на задължението, която значително увеличава задължението. „Ако гражданинът откаже да плати, законовия ред е съответният „събирач” на задължението да отправи молба до съда за издаване на заповед за изпълнение. Тази процедура е кратка и при нея съдът издава заповед за изпълнение която задължително трябва да се съобщи на длъжника. Ако длъжникът има възражение, трябва да го направи пред съда в двуседмичен срок от получаването. Тук проблемът, който се посочва най-често е, че длъжникът не получава такова съобщение от съдебния орган”, каза Колева. Практиката сочи, че съдът винаги изпраща съобщение, но адресът, който е посочен от оператора, е или стар, или неточен. Разминаването се получава най-често поради това, че посочването на адрес при оператора е отдалечено във времето - договорът с оператора се сключва много преди претендирането на задължението и междувременно гражданинът си е сменил местоживеенето. Тогава съдът няма друг вариант, освен да изпрати съобщението на постоянния адрес, посочен в личната карта, който твърде често също не е актуален. Така длъжникът може да се окаже неуведомен за започналата процедура и да не може да направи възражението си в срок. Ако съдът е допуснал пропуск и не е положил усилия да уведоми длъжника, срокът за възражение не тече и той може да направи възражението си в момента, в който узнае за претенцията на оператора. „Следващата стъпка е задължението да се отнесе към съдия-изпълнител за принудително събиране. В тази фаза длъжникът също може да възрази, но там стъпките са по-сложни и конкретни и ще трябва да се консултира с юрист, за да проведе успешно защитата си. Във всички случаи обаче съдия-изпълнителят е длъжен да даде седмодневен срок за доброволно изпълнение, в който длъжникът да може да плати или да възрази. В тази фаза обаче разноските на кредитора вече ще трябва да се заплащат от длъжника, т.е. задължението е със завишен размер”, допълни депутатът.