Народният представител от ПП ГЕРБ-Сливен и член на правната комисия в парламента Юлиана Колева заяви, че новия вариант на Закона за гражданската конфискация дава гаранции, че няма да се прилага спрямо хората, които не се занимават с незаконно натрупване на капитали. Законът не бе приет от Народното събрание в първия си вариант заради някои конкретни разпоредби, криещи опасност за гражданска репресия спрямо хора, които не заслужават това.

„В същото време ние осъзнаваме, че дори да бяхме приели още в самото начало на нашето управление този закон, времето на неговото най-ефективно действие е безвъзвратно отминало. Най-активните години - 90-те, в които се трупаше неясен капитал, отминаха и следите по трупането на тези неясни капитали най-вероятно са изчезнали. Не мога да гарантирам, че този закон ще повлияе върху трупането на капитали с неясен произход в миналото, но във всички случаи, предвид нагласите и все още често срещаща се практика чрез черна или сива икономика да се трупат такива капиталови средства, този закон би трябвало да действа както превантивно, така и с оглед на сегашната ни действителност. Не съм убедена, че с традиционните законови механизми, които сега съществуват, не може да се постигне този резултат. Смятам, че всичко е въпрос на правоприлагане, на позитивна практика и начин на мислене на органите, които прилагат закона. Нашето традиционно мислене, че може и да не спазваме законите, ни пречи в правоприлагането. Не говоря само за гражданите, защото те възприемат поведението на държавните органи. Ако всички държавни структури прилагат законите както трябва, гражданите също ще ги спазват”, каза Колева. Новият вариант на законопроекта е много по-изчистен и с много гаранции, че няма да се прилага спрямо хората, които не се занимават с престъпно или незаконно натрупване на капитали. При сегашния проект за да се започне производство, трябва да има повдигнато обвинение по определен вид престъпления, които са свързани с възможности за натрупване на необяснимо богатство. Предишният вариант беше образуване на досъдебно производство и извършени административни нарушения, освен престъпления, така че поводът за започването беше много разширен. При новия вариант се предвижда повдигането на обвинение да става, когато са се събрани достатъчно данни, за да бъде обвинено едно лице.

Депутатът информира, че при повдигнати обвинения осъдителните присъди са около 90 процента, така че в национален мащаб това е една сериозна гаранция. Друго условие, което е поставено в закона, е процедурата по отнемане да започне чрез искова молба в съда само тогава, когато вече е направена проверката на това лице, на което е повдигнато обвинение, да се установи, че има разлика между декларирания и установен доход и придобитото имущество в размер на 250 хил. лв.

„Държахме особено много тази разлика да е сериозна, за да се види, че тук не става въпрос за хора, които например са работили нелегално в Гърция, Италия или някъде другаде, върнали са се и са си купили едно жилище, т.е. те не са удовлетворили с тези придобити средства някакви насъщни техни житейски нужди, а действително са натрупали капитал с необясним произход. Това също смятам, че е една много висока степен на гаранция, че този закон няма да се насочи към обикновения човек, който работи и се чуди как да изкара прехраната. В процедурите също са заложени множество гаранции, които във всяка една фаза на тази процедура ги има. Например тогава, когато комисията е взела решение да предяви иск, този иск се предявява пред граждански съд и върви по реда на ГПК, т.е. както всички останали граждански дела. Комисията трябва да доказва наличието на тази необяснима разлика в доходите и имуществото, а гражданина има всички възможни права на доказване на обратното - той може да докаже от къде са се появили доходите и защо има такова имущество, при положение че не е декларирал и от никъде не е ясно какъв е неговият доход. Това решение минава на три инстанции задължително, а на трети лица, които биха могли да бъдат заинтересувани от процеса, им е даден шест месечен срок, в който те могат да се присъединят към този процес и да бранят своите права. Така че смятам, че е много по-нормализирана процедурата в този вариант, в който се предлага сега, отколкото беше преди, когато отхвърлихме законопроекта. Във всички случаи наистина става въпрос за гражданска конфискация, защото, подчертавам, тя не е свързана с доказване, че конкретните средства са придобити с конкретно престъпление. Повдигането на обвинение е само формалния повод за започване на проверка, но от там нататък си върви изцяло по друг ред, не е обвързана по никакъв начин с наказателния процес и повдигнатото обвинение. Ако се установи, че в резултат на извършено престъпление подсъдимия е придобил някакво конкретно имущество, то това конкретно имущество се конфискува в резултат на присъдата. В Наказателния кодекс има текстове, според които придобитото имущество чрез престъпление се конфискува в полза на държавата. За това ние говорим за гражданска конфискация, защото тя наистина е такава”, допълни Юлиана Колева. Тя допълни още, че Европейския съюз проявява изключително високи изисквания към този закон. Венецианската комисия се е произнесла категорично, че новият вариант съдържа гаранции, че няма да бъдат нарушавани правата на гражданите. В предходния законопроект беше заложен срок от 15 години назад във времето за доказване на произхода на доходите, докато сега се въвежда 10-годишен срок. „Когато става въпрос за такава сериозна репресия, бих казала, че ние трябва да стъпим на сигурните неща. А това, че през годините такъв закон не е бил прокаран в Народното събрание, нека да тежи на съвестта на предходните мнозинства. Не можем да отговаряме за всичко в тази ситуация, в която се намираме в момента и при този контрол желанието ни е да гарантираме и правата на всеки гражданин да доказва по нормален начин в процеса определени обстоятелства.При сега действащия закон когато се образува досъдебно производство, започва и проверка на имуществото. В същото време на лицето се запорират сметки, има възбрана на имуществото и т.н. „Този наказателен процес трае 2, 3, 5 може и повече години. Едва когато влезе в сила присъда по този процес, в съда се внася искането за отнемане на имущество, което означава че през тези години сметките са запорирани и ако този човек се окаже, че е невинен, какво става с него? Ние искаме да предотвратим това. При този закон има едно двуличие, което създава голямо объркване у хората”, каза още Колева.

Тази седмица тя се завърна от Страсбург, където присъства на първото заседание на ПАСЕ за тази година, в качеството й на член на постоянната делегация на Българския парламент в Парламентарната асамблея на съвета на Европа. По време на заседанието са разгледани важни общоевропейски въпроси. На заседание на Комисията по наблюдение е проведено изслушване за местните избори в България през 2011 г. и за напредъка на страната ни във връзка с мониторинга, който е наложен от страна на ЕС по вътрешен ред и правосъдие. Оценките са положителни, със забележките, които бяха отчетени и от управляващите. Вече бе заявено желание за коригиране на грешките и тяхното недопускане занапред. По време на сесията на ПАСЕ от премиера на Великобритания Дейвид Камерън е изразено мнение, че има напрежението около дейността на Съда за правата на човека в Страсбург. „Аз бях много впечатлена от това, че Великобритания изрази становище, което е много близко до нашето, че съдът в Страсбург започва да се превръща в една четвърта инстанция над триинстанционните национални съдопроизводства. Това очевидно трябва да се коригира, още повече, че по този начин Съдът в Страсбург не съумява да се справи с конкретните си ангажименти и компетенции, защото произнасяйки се по толкова много конкретни дела той пропуска и се затруднява да осъществява тази дейност, която да бъде като общ коректив на съдопроизводствените действия в различните страни. Тоест - да произнася общи решения, които са правно валидни за цялата система в съответното национално съдопроизводство и по този начин да насочат националните съдопроизводства към конкретните действия, които биха могли да се предприемат в дадена страна, за да не бъдат ограничавани човешките права в сферата на съдопроизводството. И в този смисъл неговото изказване беше едно начало на мислене и евентуално впоследствие и действие във връзка с коригиране дейността на този съд”, каза в заключение Колева.