Промените в Закона за ветеринарно-медицинската дейност бяха обсъдени на среща в Областна администрация-Сливен между министъра на земеделието Мирослав Найденов, ветеринарни лекари, животновъди и представители на институции. Присъстваха д-р Дамян Илиев – главен секретар на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), д-р Йордан Бойчев- председател на Българския ветеринарен съюз, който е от Сливен, д-р Вяра Гришина-председател на ветеринарния съюз в Пловдив, Михаил Михайлов – изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България, Петър Байчев –председател на Сдружението на зърнопроизводителите, Иван Омайников – председател на Регионалната асоциация на млекопроизводителите в Сливен и др.

Проявата бе организирана от народния представител от ПП ГЕРБ и председател на Парламентарната комисия по земеделие и гори Десислава Танева. „Идеята на днешната среща е да се постигне общ консенсус по спорните промени в закона, за да го гласуваме през септември”, каза Десислава Танева. Министър Найденов изрази надежда, че консенсус ще бъде постигнат по противоположните мнения, свързани със задължителното или незадължителното членство, за начина на финансиране на имуно-профилактичната програма и др.

„Ние като управляваща политическа партия поехме ангажимент да изчакаме с окончателното приемане на закона, за да може да се намери консенсус и това не може да продължава вечно. Става въпрос за бюджет, за финансов ресурс, който по някакъв начин трябва да бъде планиран”, каза министърът. Той припомни, че за екарисажите и имунопрофилактичната програма са нужни над 20 милиона лева на година, което представлява около 10 процента от бюджета на министерството и те трябва да се търсят допълнително. „В края на миналата година имахме тежък разговор с премиера и вицепремиера. Те ми казаха, че за последен път отпускат пари за сектор извън бюджета на министерството и бяха отпуснати пари, за да се разплатим с условието, че приемем закона”, допълни министърът. След срещата Десислава Танева информира, че е постигнато съгласие два пъти годишно фермерите да сменят практикуващите си лекари. Освен това, бенефициенти на държавна помощ, изплащана от ДФ „Земеделие”, да бъдат пряко ветеринарните лекари със съответните договори и документи. Единодушно е прието фермерите сами да избират ветеринарните си лекари , а не както до сега – държавата.

„Остана спорен въпрос между фермерите и частно практикуващите ветеринарни лекари за възможността държавата в лицето на БАБХ да извършва дейностите по Държавната профилактична програма при условие, че няма договор между фермера и ветеринарния лекар. Спор има и по възможността на територията на животновъден обект да се разкрива ветеринарно-медицинско заведение и назначаване на ветеринарни лекари във фермата и вариантът тези обекти да се снабдяват с лекарства направо от складове на едро срещу рецепта”, каза Танева.