Народният представител от ГЕРБ Десислава Танева, член на парламентарната комисия по земеделието и храните в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Следващата тема в предаването ни е свързана със зеленото богатство на България – горите. В Ямбол се проведе кръгла маса – „Гори и свързани политики 2014-2020”, организирана от ГЕРБ и фондация „Ханс Зайдел”. Поканихме за разговор депутата от ГЕРБ Десислава Танева, представител на Комисията по земеделие в Народното събрание.

Госпожо Танева, на форума откроихте някои изводи и изразихте тревога за горския сектор. Какво се случва в този сектор?

Десислава Танева: Да, направихме някои изводи, основани на факти. Това, което се случва в горския сектор през последните месеци е връщане назад във всяко едно отношение. Управлението на горския сектор води до всички порочни практики, които познаваме от по-предходни мандати на управление на сектора в страната. Какво имам предвид? Както знаете преди месец-два се приеха промени в Закона за горите, които бяха инициирани от Министерски съвет. След дебат някои от тези промени в крайна сметка не бяха приети, но тези, които бяха приети, част от тях ни връщат към времената на пълна централизация в горския сектор, игнориране на Изпълнителната агенция по горите като независим контрол върху стопанските дейности в горите, а това беше основен принцип в горската реформа и в новия Закон за горите. Фонд „Инвестиции в горите”, който трябваше да служи за изграждане на горска инфраструктура и по който фонд към 31 декември 2012 година имаше налични почти 35 милиона лева, вече след промените ще може да се използва за абсолютно всичко, включително и за залесяване от самите горски предприятия. Знаете в близкото минало какви примери за корупция има при залесяването, а в момента на практика тези дейности ще могат да се финансират от един обществен ресурс, който беше заделен да се използва само за горска инфраструктура. По отношение на приходите от управлението на горските територии , те бяха иззети от предприятията или от тези, които извършват това управление. Мога да дам много примери още. Най-показателни са финансовите резултати. Едно сравнение само по един показател да вземем – балансовата печалба. Тя е намаляла близо два пъти и половина в сравнение с 2012 година. Пропуснах да кажа, че част от средствата, милиони, акумулирани във фонд „Инвестиции в горите”, бяха на практика пренасочени за заплащане на други задължения и за други нужди – нещо, което е в пълен разрез и противоречие с действащите норми в Закона за горите. Да не говорим за политиката към снижаване на контрола във всяко едно отношение в горския сектор. Въпреки въпроса, който поставихме по повод разформироването на звеното за мобилна охрана, това бе направено и в момента едно звено, което извършваше превенция и контрол, съвсем независим, защото това бяха мобилни групи, които не познаваха местните зависимости, беше ликвидирано. Това до какво ще доведе? До една суха статистика, която ще показва по-малко нарушения, но на практика те ще бъдат много повече и щетите от това за горския сектор – много по-големи, като незаконна сеч и всички други нарушения. Информацията и сигналите по отношение на продажбата на дървесина и как големи фирми ползватели закупуват дървесината на цени по ценоразпис, което беше направено за местното население. Използвайки тази вратичка, очевидно се възползват и по-големите ползватели. Да не говоря за нормативната уредба и подзаконовите актове, които трябваше да бъдат направени - до ден днешен нищо не е направено. Всичко това е повод за безпокойство. Само финансовите показатели да вземем за това накъде вървят нещата в горския сектор, как се управляват и докъде ще стигнем. Ние сме на път да стигнем отново до скандали, по които България включително е страна по наказателни процедури. Знаете за заменките – също бяха свързани с управлението на горите и в момента те се реализират като проекти. Визирам Кара дере. И не на последно място не бива да пропускаме и факта на безпрецедентната кадрова чистка на директори на горски поделения, които на практика реализираха най-добрите резултати в историята на съответните поделения от управлението си. Такива хора бяха уволнени, по причини, които не знам какви са. Дори незнам дали мога да ги нарека политически, защото повечето от тези директори не бяха членове на ГЕРБ. Дългогодишни директори на природни паркове бяха уволнени. Защо се прави всичко това и защо се уволняват хора, които са показали на практика едни от най-добрите резултати в системата ? В същото време като членове на управителния съвет на горски предприятия, доколкото ми е известно, има назначения на чисто политически лица. Когато ние приемахме новия Закон за горите и допуснахме в управителни съвети на големите предприятия да има и лица не с лесовъдско образование, нашето желание беше с цел по-ефективното управление, в тези съвети да има и лица с икономическо, финансово образование и практика в мениджмънта, тъй като това е голяма държавна стопанска структура. Всичко в момента се изкривява и по никакъв начин не кореспондира с принципите, целите и философията на новия Закон за горите, който показа много добри резултати година-две след приемането му. В момента обаче всички резултати говорят на практика за проблеми в управлението, защото всички резултати са значително по-ниски, а както заплатите и доходите на заетите в сектора, например 2012 година спрямо предходни години се покачиха близо два пъти, в момента в някои поделения дори има затруднения за изплащането на заплатите. Това говори за проблеми.

Водещ: Г-жо Танева, какво е вашето обяснение за всичко това, което ни казахте и което се случва? Защо се прави, с каква цел?

Десислава Танева: Проблеми в управлението. Вероятно от липса на достатъчна експертиза за управлението. И пак казвам повсеместната кадрова чистка на дългогодишни кадри, които по никакъв начин не свързани с ГЕРБ, просто са били на управленски позиции по време на мандата на ГЕРБ, не вещае нищо добро за нито един сектор и горският сектор е пример за това. Липса на планиране, промяна в основната философия и принцип за управление на горския сектор, разделение на стопанска от контролна дейност, опитът за връщане към старите времена на централизация на горските дейности към държавните предприятия, а основната философия беше възлагането им на частния сектор. На практика с последните промени в нормативната база всичко се връща като възможност да го прави държавното предприятие. Кажете ми тогава как едно държавно предприятие, в което е държавният ресурс, а именно – горите, ще е равнопоставено с частните дребни и малки предприемачи. Няма как да бъдат равнопоставени. Идеята беше при публични процедури, търгове, тези дейности лесокултурните да се възлагат на частния сектор, тъй като частната инициатива, предприемачеството са доказали многократно във времето и в годините по-високата си ефективност, отколкото държавните стопански структури, но в момента текат процеси за връщане назад и неминуемо ще дойдем до момента, в който всички пороци на старото управление в горския сектор ще се появят.

Водещ: Какво предвижда Стратегията за горите на Европейския съюз за период 2014-2020 година и какви са възможностите пред България?

Десислава Танева: Трябва да започна с това, че новият Закон за горите, който приехме по време на нашия мандат е в пълен синхрон и съответствие на европейската стратегия, която беше приета в по-късен етап. Разбира се, когато ние подготвяхме закона, разполагахме с информация за това какво се готви и се радвам, че за първи път пред нас като страна няма да стои въпросът за синхронизиране на българското законодателство с европейска стратегия, а можем да кажем, че остава задачата, тъй като една година нищо не бе направено, за подготовка и приемане на цялата нормативна база за прилагане на Закона за горите. Една от основните позиции в тази стратегия е за отчитането на дългите времеви периоди за естествени процеси в горите, примерно за залесяването. Какво направи сегашното управление? Възстанови тригодишния срок, в който, ако не се възстанови гората в естествен вид, което няма как да стане, да се залесява. Каква е на практика идеята? Да се върнат старите порочни практики за разсадници и изписването на разходи в съответните държавни предприятия. Това, което трябва да направим, което е част от стратегията на Европейския съюз за управление на горите, това е оценяването на екосистемните услуги на горите. Ние не трябва да разглеждаме гората само като източник на дървесина, на добиване на дървен материал, а като източник на много природни ресурси като водата, рекреацията и всичко това трябва да получи оценка, разбира се по съответните нормативни актове, от което гората и обществото да получава приходи. Считам, че ние имаме основата, законът за горите, който приехме през 2011 година и следва по най-бързия начин да направим тези оценки и да ги приложим. Те биха послужили и за компенсаторни плащания на горски територии в новия програмен период по Програмата за развитие на селските райони.

Водещ: Искам да ви попитам и за собствеността върху земеделските земи. Президентът наложи вето върху Закона за собствеността на земеделските земи, поради противоречия с Конституцията и правото на Европейския съюз за свободно движение на капитали. Държавният глава оспорва изискването в закона - земи да придобиват само лица, пребивавали у нас повече от пет години. Според Росен Плевнелиев законът пречи на повече от два милиона българи да придобиват земеделски земи, защото живеят в чужбина. Основателна ли е според вас тази реакция на държавния глава?

Десислава Танева: Първо искам да кажа, че редакцията на този текст бе направена от управляващите. В срока предложения за второ четене на закона такъв текст не съществуваше. Ние разбира се ще се запознаем с мотивите за ветото, но аз при всички случаи съм сигурна, че са намерени основания и те са така, както са написани. Става въпрос за петгодишната уседналост и за това, че в Закона за ползването на земеделските земи няма определение за уседналост и вероятно се прилага тази в други закони, което не кореспондира с правото на всеки български гражданин да притежава земеделска земя, което право никой не е искал да ограничава. И ако има неточности и непрецизирани текстове, отговорността е на управляващите. Безспорно ветото следва да се подкрепи и да се прецизира текстът. В тази връзка искам да кажа, че това беше един много важен законопроект, който незнайно защо се бързаше по повод кампанията за подаване на заявления за подпомагане и даване предимството на животновъдите за пасища и ливади. Този законопроект бе иницииран първо от ГЕРБ само за животновъдите, а впоследствие само няколко дни след това бе входиран и законопроект на управляващото мнозинство, който освен за животновъдите, включи и текстове за приемане на условия, на които трябва да отговарят собствениците и притежателите на земеделски земи в България. И всичко това в кратък период, всичко това без инициатива от Министерски съвет, всичко това без обществено обсъждане по Закона за нормативните актове, всичко това без анализ как би се отразило на бюджета, без мотиви от изпълнителната власт. Това е неправилно като принцип и логично се стигна до текстове, вероятно, недобре прецизирани.

И следва да се уважи ветото на президента, така че наистина всичко да е в синхрон с европейското законодателство.