Димитър Лазаров, председател на парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”.

Водещ: Пакет от четири законопроекта, свързани със сигурността, отново влиза в парламента. Припомням, че на ГЕРБ не стигнаха буквално дни, за да бъдат приети те на второ четене в 41-то Народно събрание. Това бяха Рамковият закон за националната сигурност, както и Законите за служба „Военна информация“, за НСО и за цивилното разузнаване. В следващите минути ще говорим по тези въпроси с Димитър Лазаров – председател на парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на СРС-та и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Има ли принципна разлика между законопроектите тогава и сега?

Димитър Лазаров: Принципна разлика няма, разбира се, между законопроектите тогава и сега. Знаете, че преди да бъдат приети тогава, в 41-то НС на първо четене, тези законопроекти, те минаха между другото и с доклад на вътрешната комисията тогава. Бяха приети предложените текстове. Преди това имаше широко обсъждане с професионалната общност, с неправителствени организации, които се занимават с тази материя. В интерес на истината в процеса на това обсъждане, защото първоначално законопроектите засягаха НСО, „Военна информация“ или както хората го знаят – „Военно разузнаване“, НРС. На Консултативен съвет при президента се постави въпросът, че би било добре да има и общ закон за координация, за управление, за функциониране на националната сигурност. Тогава с консенсус беше взето като решение и беше изготвен допълнително и този законопроект, който идва в пакет с останалите три закона. Така че принципна разлика няма, защото наистина имаше широко обсъждане и дискусия по тези законопроекти. От една страна казах за - както вие го нарекохте - рамковия закон, но той е по-скоро Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. От друга страна – консенсусни са трите законопроекта, защото от 25 години вече три специални служби нямат законодателна уредба. Те функционираха на база преди на укази, на актове на МС, така че ето сега вече ние ги внасяме. Те вече са факт, вече са внесени в деловодството на НС и предстои тяхното обсъждане и приемане.

Водещ: Кога точно ще започне обсъждането им в ресорните комисии?

Димитър Лазаров: Аз предполагам, че от четвъртък или петък те ще бъдат разпределени на ресорните комисии, както е редът, от председателя на НС. Другата седмица и по-следващата е нормално да започне обсъждането им в комисии. След което, такъв е редът, такава е процедурата, трябва да минат на първо четене в зала, след което вече в комисиите да се изготвят текстове, ако има някакви промени между първо и второ четене. И едва след това да бъдат приети окончателно в зала.

Водещ: Г-н Лазаров, бихте ли ни представили основните акценти? Спомням си, че се обсъждаше се дали шапката на отделните служби в сигурността да бъде Държавната агенция „Разузнаване“, спореше се дали да има управленски функции и т.н. Имаше идея дори за отделен министър за службите. Каква е сега ситуацията?

Димитър Лазаров: Не, няма такава идея на този етап в законопроектите да има отделен министър за службите. Това, което най-общо бих казал, по предложение на МС с указ на президента се назначават ръководителите на службите „Военна информация“ и НРС. А за НСО – директорът на тази служба или ръководителят се назначава с указ от президента, след съгласуване с МС. Тъй като тази служба, вие знаете, традиционно от толкова години е подчинена на президента на Република България. Което е удачно, според мен, защото по този начин президентът като държавен глава е еднакво отдалечен от политическите партии, що се отнася до НСО. Това, което всъщност се предвижда, всъщност което е и новото, в Закона за управление и функциониране на системата за национална сигурност, там се казва какво означава „система за защита на националната сигурност“. Тоест това са държавните органи и структури, които осъществяват дипломатическа и образователна, разузнавателна, контраразузнавтелна, правоохранителна, охранителна дейност. Казвам ви най-общите характеристики, тепърва още ще говорим по отделните текстове и положения, както и как се определят приоритетите при функционирането на тази система. МС е този, който осъществява общото управление на системата за защита на националната сигурност. Създава се Съвет по сигурността, който е консултативен и координиращ орган към МС по въпросите на националната сигурност и председател на този съвет е министър – председателят. Членове на съвета са министрите на вътрешните работи, на отбраната, на външните работи, на финансите, началникът на отбраната, главният секретар на МВР и ръководителите на ДАНС, на „Военна информация“, на НСО, на НРС, секретарят на Съвета по сигурността – който ще бъде постоянно действащ назначен служител, двама представители на президента, ще участват, определени от него в този съвет. Виждате, че доста широк е обхватът на държавните органи, които ще участват в този съвет, що се отнася до системата за национална сигурност.

Водещ: Този ли Съвет ще бъде своеобразната шапка на службите?

Димитър Лазаров: Не, аз не бих казал „шапка“. Най-точната дума е координатор: Съветът ще координира.

Водещ: Той е координиращ орган, така ли?

Димитър Лазаров: Координира способностите на системата, ефективността й, съгласува. Осигурява се гласуването при осъществяване на основните дейности, изпълнението на определените национални приоритети. Той е координиращ орган. Има един секретар и служители, разбира се, към този съвет, които подпомагат дейността му. Тези решения е предвидено да се вземат с явно гласуване, с обикновено мнозинство. В Съвета е предвидено, че могат да участват при необходимост по покана и представители на други ведомства, също и народни представители, председатели на комисии. Така че той е един координиращ орган. Освен това, има една глава четвърта в този законопроект, която говори за контрола върху дейността на всичките тези служби и отчетността. То е традиционно вече: има постоянна комисия в НС, която контролира от гледна точка на парламента дейността на тези служби. Гражданите и техните организации също е предвидено да осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност в рамките на нормативно предоставените им права. Така че предвидени са и тези възможности. В този законопроект е предвидено и място за разузнавателната общност, за да може да се координира наистина дейността на тези служби. Това е най-общо в законопроекта. Аз говоря основно за него, защото общо взето в законите, които засягат другите три служби няма нищо ново, що се отнася и до досегашното им функциониране, устройството, статуса на служителите им. На практика като казвам „нищо ново“ имам предвид, че със закони ще бъде уредена цялата тяхна дейност. А знаете, законите се правят от НС и това е трайно уреждане на тази материя. Защото десетки години назад във времето нямаше законодателно уреждане на тези служби.