Д-р Мирослав Кожлеев, кандидат за общински съветник от ГЕРБ-Сливен в интервю за вестник "Сливенски новини".

- Д-р Кожлеев, вече стана традиция в Общинския съвет да има представител на ветеринарната медицина. Това говори добре за града. Ако вие станете общински съветник, как ще решите проблемите с бездомните кучета и твърде дълго отлагания проект за приют за безстопанствени животни?

- Не е нужно да съм общински съветник, за да бъдат решени тези проблеми, които поставяте. И друг път съм казвал своето мнение за това как трябва да бъдат решени те. Сега отново ще отговоря на тези въпроси. Най-сигурният начин за решение на проблема с бездомните кучета е чрез регистрация на всички домашни животни – и котки, и кучета. След като бъдат регистрирани, хората по закон са задължени да плащат такса. Засега има такса само за кучета, но е желателно такава такса да има и за котките, които не са кастрирани. По този начин собствениците ще бъдат стимулирани да си кастрират животните и да спрат да изхвърлят нежеланото потомство по улиците. Животните, които в момента се намират на улицата, могат да бъдат обхванати в програма за залавяне, кастриране и връщане на място, или да се търси осиновител.

- Програма има и сега. Според вас, успешно ли работи тя?

- Програмата работи успешно на 50 процента, защото се изпълнява на 50 процента. Животните се кастрират, но това, че непрекъснато се изхвърлят кучета и че има такива, чийто собственик е неизвестен, е другият проблем. Контролът никога не е бил извършван. Зоополицията, за която сега много се говори, може да окаже някаква помощ. Например, двама души в униформи, които обикалят улиците и проверяват за документи на всяко срещнато куче със стопанин, глобяват, ако кучето не е регистрирано в общината. Така хората ще разберат, че е важно кучетата да се регистрират. Добре е да се обърне особено внимание на кучетата на кметовете, заместник-кметовете… Нека се започне от тях, после ще стане лесно. Ако кучето е безстопанствено, се хваща и се прибира като бездомно животно.

- Какво мислите за приюта за бездомни животни?

- Приют не е много красива дума, понеже там няма да бъдат приютявани животните, а ще бъдат изолирани. Така че по-скоро бих ползвал думата изолатор. Подобен изолатор може да съществува, когато намалее броят на бездомните кучета до 5-10, така че тези, които бъдат хванати, да бъдат настанявани временно, докато някой не пожелае да ги осинови. А не да се правят приюти в големи мащаби за 100-200 - 1000 кучета, и да ги пълним непрекъснато, да правим втори и трети приют, и да стане грозна гледка. Така животните могат да стоят с години в тези изолатори, ако никой не пожелае да ги осинови. Идеята не е такава. Идеята е да има подобно място за спешни случаи. Никъде в западните държави няма приюти, нито за деца, нито за кучета. Защото там този проблем се решава още преди да е станал актуален – всички животни се кастрират и така не се допуска безразборно размножаване и изхвърляне на улицата. Проблемът може да се реши с контрол и обяснения.

- През последните години, освен с кучетата, Сливен има проблем и с котките.

- Проблемът е абсолютно същият, както при кучетата. Не трябва да се разделят едните от другите, защото сме свидетели на това как популацията на кучета бе намалена, а популацията на котки скочи в пъти. Мерките и за кучетата, и за котките, са едни и същи.

- Клиника "Привет" помага на хората, които имат домашни любимци у дома. Общината приписва ли си заслуги от това, че в Сливен има такава клиника?

- Не. Ние сме във влошени отношения с ръководството на общината. Откакто съм прекратил договора с общината, не поддържаме никакви връзки. Това, което ние правим в клиниката, е да обслужваме нашите клиенти по най-добрия начин. С обществени програми след 2012 г., откакто напуснахме, не се занимаваме. Има една организация в Сливен – „Озон”, която се грижи за бездомни кучета и животни, но те са като наши частни клиенти, работим с тях на преференциални цени.

- С каква клиентела разполага клиниката?

- Доста голяма. При нас идват хора от най-различни обществени класи, партии, слоеве. Въпросът е да обичат домашните си животни и да искат да полагат нужните грижи за тях. Такива са нашите клиенти – хора, които се грижат за животните си.

- В Сливен достатъчно ли са хората, които обичат да отглеждат у дома животни?

- Тези хора са доста голям брой. Тенденцията е такава, че все повече ще се обръща внимание на домашните любимци. Мисля, че имаме голямо бъдеще в града.

- Кои са повече – кучетата или котките?

- Еднакво. За всяко животно може да се намери стопанин. Например, дамите предпочитат котките. А мъжете, които предпочитат силните изживявания, предпочитат да отглеждат кучета. Разбира се, има и примери за мъже, които предпочитат котки, и дами, които обожават кучета. Сливенци отглеждат в домовете си и папагали, игуани, паяци, змии, таралежи, зайци, всичко, за което можете да се сетите. Нашата клиника е тясно специализирана към кучета и котки и предимно на тях можем да помагаме по-професионално.

- Ако се направи една справка в общината, ще се види, че домашните любимци са много малко, според платените годишни такси. Какво бихте посъветвали тези, които отглеждат животни, а им се свидят 20 лева на година за такса за тези животни?

- Нормално е някой да не даде 20 лева, при положение, че не е свикнал да плаща. По същия начин на много хора им се свиди да си платят данъка за автомобила, здравната осигуровка и т.н. Казвам го, защото не трябва да се разчита на съвестта на хората, че ще отидат сами да си платят един или друг данък. Трябва да има органи, които да контролират това, да санкционират нарушителите. Чак тогава нещата ще тръгнат в правилната посока. Като кандидат за общински съветник ще се радвам да помогна с каквото мога на града ни.

„Сливенски НОВИНИ”