Депутатът от ГЕРБ и председател на Парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева участва в конференция на председателите на земеделски комисии в парламентите на страни, членки на Европейския съюз. Форумът се състоя от 31 март до 1 април в Будапеща. На него бяха разгледани две основни теми – „Общата селскостопанска политика след 2013 година” и „Включване на генетично модифицирани организми (ГМО) в публичното култивиране с оглед на устойчивостта. Домакини на конференцията бяха Сандор Фон, председател на Комисията по земеделие на унгарския парламент и Сандор Фазекаш, министър на развитието на селските райони.

Десислава Танева изнесе доклад на тема „Позиция на България за бъдещето на общата селскостопанска политика на ЕС след 2013 г.”. Тя подчерта, че Общата селскостопанска политика има съществено значение за българското земеделие, което все още понася негативите на прехода към пазарно стопанство. „Чрез прилагането на инструментите на общата селскостопанска политика се осигури минимално ниво на доходите на земеделските производители; наблюдават се процеси на преструктуриране и макар и бавно - окрупняване и модернизиране на земеделските стопанства; подобряват се агроекологичните условия на производство; използват се по-ефективни системи на земеделие; подобряват се условията на живот в селските райони. България счита, че бюджетът на Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. трябва да се запази най-малко на настоящото ниво. Пред своите колеги Десислава Танева заяви, че България настоява при преразпределението на плащанията между държавите-членки, за страната ни те да достигат пълния размер на националните си тавани - 814,3 млн. евро още през 2014 г., вместо през 2016 г., както е заложено в Договора за присъединяване. „Считаме, че подобно действие няма да утежни значително бюджета на ЕС, но би представлявало сериозна подкрепа за земеделските стопани от България и знак за тяхното равнопоставено положение на общия европейски пазар”, каза тя. България настоява още системата за директни плащания да гарантира еднакво третиране на всички земеделски стопани в ЕС. Системата трябва да осигури справедливо разпределение на средствата, отчитайки специфичните нужди и състояние на селското стопанство в държавите-членки, да не изкривява пазарните условия и възможно най-бързо да доведе до изравняване на помощите, които получават селските стопани в старите и новите държави-членки.

Подкрепата от страна на България за въвеждането на многопластова структура на директните плащания, предложена от Комисията, бе друг акцент от доклада. „Като отчитаме, че държавите-членки са поставени пред различни икономически, екологични и регионални проблеми, с различно значение за всяка от тях, считаме, че в рамките на определените финансови пакети те трябва да разполагат с достатъчно гъвкавост при определянето на тежестта и значението на отделните компоненти на директните плащания”, заяви Танева. Тя е убедена, че за България е важно да има стабилно, гарантирано базово плащане за фермерите, което да допълва доходите им и да им осигурява справедлив стандарт на живот. При определянето на базовия компонент обаче страната ни не подкрепя използването на икономически критерии, които могат да задълбочат диспропорциите в развитието на държавите-членки.

„България счита, че въвеждането на допълнителна помощ за „зелени” публични блага е обосновано, имайки предвид, че европейските фермери, освен земеделски продукти произвеждат и обществени блага, които имат силен социален ефект, допринасят за политическа и социална стабилност, но нямат пазарно измерение. Считаме за неприемливо подпомагането чрез „зелените” плащания по 1-ви стълб да дублира агроекологичните плащания по 2-ри стълб. За разлика от агроекологичните дейности, „зелените” плащания трябва да включват опростени, едногодишни, извършвани на извъндоговорна основа дейности. Важен е въпросът за източниците на финансиране на „зелените” плащания и как тяхното въвеждане ще бъде отразено във финансовите пакети на държавите-членки. Считаме, че включването на този компонент трябва да се финансира чрез осигуряване на допълнителни финансови средства за директни плащания. България смята, че подкрепата на области със специфични природни ограничения трябва да продължи. Подобни плащания биха предотвратили оттеглянето от селскостопанска дейност и изоставянето на земи в тези райони, което би могло да доведе до тежки екологични и социални последици. В същото време, трябва да се избегне дублирането на подкрепата по 1-ви и 2-ри стълб. На държавите-членки следва да се предостави достатъчна гъвкавост да идентифицират специфичните си регионални проблеми и да насочат подпомагането за тяхното решаване. Не бихме подкрепили национално съфинансиране при прилагането на този компонент на директната помощ. Считаме за изключително важно запазването на възможността за прилагане на доброволно, обвързано с производството подпомагане в отделни сектори, както и за решаване на специфичните проблеми на определени райони, където определени типове земеделие се считат за особено важни по икономически и/или социални причини (по примера на настоящия чл. 68 на Регламент 73/2009). Подкрепяме възможността за подпомагане на малките земеделски стопанства под формата на специална схема, с възможност държавите-членки да конкретизират параметрите по нея. Схемата трябва да включва опростени правила за кандидатстване и опростени изисквания, които не налагат големи разходи за контрол.

България подкрепя запазването на инструментариума за управление на пазара, включващ хоризонтални и секторни мерки. Ще настояваме за удължаването на периода на интервенция на зърнени продукти. Считаме, че трябва да се запази възможността за намеса при кризисни ситуации и пазарна нестабилност. България не прилага мерки за частно складиране на земеделски продукти, но изразяваме разбиране към проблемите, които имат някои държави-членки и бихме подкрепили неговото прилагане и по отношение на други земеделски продукти, като например пилешко месо. България е за премахването на млечните квоти. Споделяме необходимостта от мерки, целящи постигане на стабилно функциониране на хранителната веригата и осигуряване на равнопоставеност на всички участници в нея. Смятаме, че финансирането на Втори стълб трябва да се запази на досегашните нива за страната, което ще гарантира балансираното развитие на селските райони. Подкрепяме идеята за задълбочаване на подхода за координация и взаимна допълняемост на действията в политиката за развитие на селските райони и останалите структурни политики на ЕС, с което ще се постигне по-голяма ефективност и ефикасност в рамките на една обща национална стратегия”, пише още в доклада на Десислава Танева.