Парламентът прие да се налага затвор на работодател, който наеме на работа пет или повече незаконно пребиваващи в страната чужденци. Това стана с приетите на първо четене промени в Наказателния кодекс. Предвидено е нарушителите да се санкционират и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева. Затвор и глоба се предвижда и за предприемач, който наеме незаконно пребиваващ чужденец, за който знае, че е пострадал от трафик на хора. Наемането на непълнолетен незаконно пребиваващ в страната чужденец се предвижда да се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от три хиляди до тридесет хиляди лева. Наказанието за системно наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци е от една до пет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева. Според вносителя Анастас Анастасов законопроектът цели хармонизирането на българското наказателно законодателство в областта на заетостта на чужденци – граждани на трети държави, с Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент.

Проект за решение относно участието на България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз ще бъде първа точка от дневния ред на парламента в петък. В пленарна зала ще присъстват премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков и външният министър Николай Младенов. Дебатът ще продължи до гласуване на решението. След приключване на дискусията в Народното събрание ще се проведат разисквания по питането на Иван Вълков и Владимир Тошев от ПГ на ПП ГЕРБ към министъра на транспорта Ивайло Московски относно стойността на договора за проектирането и изграждането на комбиниран /пътен/железопътен/ мост на река Дунав, при Видин-Калафат.

Клетва като депутати в началото на днешното пленарно заседание положиха двама народни представители от ПП ГЕРБ – Лилия Христова и Христо Чаушев. Те влизат на мястото на Емануил Манолов и Йордан Николов, чиито правомощия бяха прекратени предсрочно.

Преференциалната цена за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници да е действащата към датата на въвеждане на обекта в експлоатация, което става с акт "16", а не към датата на съставяне на констативен протокол за завършване изграждането на обекта /акт "15"/. Това реши парламентът, като гласува на първо четене промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, предложени от Валентин Николов /ПГ на ПП ГЕРБ/. Така според вносителя се въвеждат по-ясни условия за прилагането на преференциите при изкупуване на ток от обекти, които се изграждат поетапно, и обекти, чието строителство се подпомага със средства по национална или европейска схема. По данни на министерството на енергетиката, цитирани от Валентин Николов, от текущите проекти с мощност 4700 мегавата около 1000 мегавата са с официални договори за присъединяване, около 3000 мегавата са с предварителни договори за присъединяване и около 700 мегавата са в експлоатация, като в същото време капацитет на мрежата е за от около 2300 мегавата. Депутатът посочи, че инвеститорите трябва да имат сигурни дати за присъединяване на обектите, които да бъдат посочени в 10-годишен план за развитие на възобновяемите източници. Определянето на преференциалните цени да става при издаване на акт "16", а не на акт "15", Валентин Николов обясни с това, че при акт "15" държавата няма контролни функции и в много случаи са установени нарушения. Според вносителя, ако неуредиците в сектора не бъдат решени, има риск от сериозни проблеми с капацитета на мрежата и с неконтролираното присъединяване на нови енергийни обекти, което пък на свой ред би довело до налагане на ограничения в изкупуването на произведената от тях електроенергия.